В книгата са събрани пиесите "Птици", "Бунт в неделя", "Древна трагедия", "Стари неща", "Персифедрон". ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Песен на щурец" е една от най-вълнуващите хайку сбирки, които съм виждал тук, на Балканите, и по света. Тя показва значителния талант на Людмила Балабанова. Авторката е ново и важно име в световното хайку. Книгата е илюстрирана с детски рисунки, което я прави допълнително свежа и въздействаща. Тези 33 хайку са представителни за българското хайку и за хайку поезията въобще. Те са зрели и силни, съдържащи многообразие от теми и поетически чувства. Много от нейните хайку заслужават да влязат в световни антологии." Димитър Анакиев ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
Христо Запрянов е роден през 1963 г. в гр. Пловдив. През 1988 г., едва 25-годишен, написва първия си роман „Одраното куче”, който излиза през 1992 г. и печели безапелационно Националната награда за дебют „Южна пролет”. „За този български роман бих захвърлил творбите на цяла една генерация немски писатели” Der Stern Magazine „...Нито един детайл не е излишен. Характерите са очертани пестеливо – няма словесен баласт, няма сантименталност. Романът „Одраното куче” единствено може да се сравни с „Един ден от живота на Иван Денисович” на Солженицин.” New Book Magazine Подобни щедри отзиви излизат във всички страни, където ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Настоящата книга бе замислена още преди три години и се дължи на приятелството ми с неколцина от най-добрите пловдивски и български поети... Що се отнася до избора на имената, мога да уточня, че това не са всички уважавани и обичани от Пловдив поети, защото настоящият том е само първата книга от поредица. Надявам се в следващия том да имаш удоволствието да споделиш мислите, живота и творчеството на още десетина поети..." Здравко Гълъбов В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите: Николай Заяков Добромир Тонев Александър Бандеров Веселин ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
