„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
|
Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
|
Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а ... |
|
|
В края на 2007 година ИК "Жанет 45" издаде антологията "Съвременна турска поезия". В нея са включени по около 20 стихотворения, а така също и сбити биографично-творчески портрети на водещите представители на турската поезия Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер и Гювен Туран. Съставители и преводачи на антологията са авторите Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим. "Антологията съдържа около 120 стихотворения от шестима утвърдени имена в съвременната турска поезия. Смятаме, че това е най-цялостното представяне на турската поезия на български език, която досега бе позната ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
