"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
"Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци." The Wall Street Journal "Сериозна, но оптимистична книга - доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в ... |
|
"Кое ли дете не мечтае за чуден и неповторим подарък от Дядо Коледа? Разбира се, всички. Но, за да разберете коя е Коледунка и защо Петьо и Снежко пътуват през сняг и вихрушки, помагат на малкото зайче, преследвани са от свирепа мечка стръвница, а после плават по река Нил и се борят с крокодили в джунглата, прочете чудната детска книга в рими на Мая Дългъчева. Накрая малкият герой получава мечтания подарък, а приключенията с верния му приятел Снежко оставят за него неизлечим спомен. Доброто приятелството, помощта към по-слабите и себепожертвованието са едни от основните качества, на които авторката иска да научи ... |
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
Те са най-злата вещица, най-нахалният трол и най-подлият призрак, които сте виждали. Те са смешни... те са забавни... те са много, много лоши! Те са тримата стари злобари. Те са тримата лоши лошаци. Готови ли да се срещнете с тях?"Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са тандем, заченат в рая!" The Independent of Sunday Художник Аксел Шефлър. ... |
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |