Антоан дьо Сент-Екзюпери се родил във Франция през 1900 г. Самолетите били току-що изобретени. Антоан мечтаел да полети и когато пораснал, станал пилот - и така започнали неговите приключения. Намерил си работа като доставчик на поща по въздуха, която никой дотогава не бил изпълнявал. Той и колегите му летци пътували до далечни места и откривали нови начини за придвижване. Антоан летял над планини и пустини. Сражавал се с ветрове и бури. Опитвал се да счупи различни авиационни рекорди, а понякога дори катастрофирал. От своя самолет Антоан наблюдавал земята и се вдъхновявал да пише за своя живот и за своите героични ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Книга за любовта, за онази красивата, истинската, моногамна любов, която кара сърцето ти да диша, да тупти и внушава, че любовта е едно красиво тайнство между двама, без значение дали хора, или животни. Тази вселенска истина е заложена в живота ни. Любовта на лебедите, тяхната готовност да умрат за любимия, когато него вече го няма, е потвърждение за взаимността в любовта, всичко онова, което живите същества са получили като дар от Бога. ... |
|
В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас. "Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете. Историята в една ... |
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
Илюстратор: Алекс Шефлър. ... "Съчко" е приказка в стихове от Джулия Доналдсън, очарователно илюстрирана от Аксел Шефлър. Предназначена е за най-малките, но е интересна и за по-големи деца, както и за техните родители. "Съчко" е добро същество. Той живее със своята любима Съчка и трите си мили деца в тяхното семейно дърво. Но един ден всичко се обърква! "Съчко" е отвлечен и поема по дългия път обратно към своя дом, а препятствията са толкова много, че въпреки цялата му упоритост, ще е нужно истинско чудо, за да се прибере при своето семейство. Кой ще му помогне? Приказката внушава уважение ... |
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... "Слънчогледова нива" на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са "Разстояния", "Днес" и "Без часовник") и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е "Сезони"). Нейното кратко въведение към темата "хайбун" е проницателно: "Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения." Сбирката разкрива ... |
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
|
"Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има "пиесказ" и "разказеса"; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен "Лисица и лилав телефон", който заслужава специално внимание. Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по ... |
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |