Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България. Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата. Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една... Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще. "Уважаеми млади хора - ще кажа, - най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също - доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам - не ... |
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
Ян Геел е едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на многобройни проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Мускат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк. Той е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и ... |
|
Роман за живота ни през прехода. ... Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг ... |