"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Ян Геел е едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на многобройни проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Мускат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк. Той е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и ... |
|
|
Роман за живота ни през прехода. ... Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
