Вдъхновена от необичайната логика на децата и умението им да правят удивителни взаимовръзки, книгата "Юху-Буху-Измислячус!" събира 17 кратки стихотворения за различни животни - от крава и пингвин до бухал и пчела. Всяко животно е главен герой в сюжет, който хем е небивал и изненадващ, хем е по свой начин логичен, и подканва децата да сглобяват света по шеметно нов начин. Книжка-упражнение по фантазиране. Игра на невероятни възможности, които обаче звучат логично! Рисунките на Антония Мечкуева капват ароматен мед в лъжицата на детското въображение. ... |
|
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
Книжка с капачета. Повдигнете капачетата и открийте Съчко в тази забавна книжка за най-малките. Книгата е с красивите илюстрации на Аксел Шефлър и е част от поредицата "Съчко" от Джулия Доналдсън. ... |
|
|
Книжка с капачета. Повдигнете капачетата и открийте Зог в тази забавна книжка за най-малките. Книгата е с красивите илюстрации на Аксел Шефлър и е част от поредицата "Зог" от Джулия Доналдсън. ... |
|
|
"Кой знае къде в Родопите живее Хазър баба - Покровителят на пътешествениците? Какво кара светците да се усмихват? Къде растат ахатите? Помни ли някой как се измолва дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как се приготвя обреден кешкек? Кое цвете се нарича четиресета хубост? Или как се хваща дивата вода? Винаги сме обичали дивите места. Но също и случайните срещи по пътя. Харесваме обрасналите пътеки, които не е ясно къде ще ни изведат: до крепости, водопади, причудливи скали или пресъхнали реки. Но също и до махали, в които живеят двама-трима души, където понякога сме оставали с часове, за да говорим с хората. ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
Надникнете в една домашна библоитека. Съставител: Райчо Станев. ... "Всички книги, представени на тези страници, са намерени в две малки частни библиотеки в Кърджали и Асеновград. Въпреки огромните им тиражи, книгите, издадени в третата четвърт на XX век и толкова характерни за онази епоха, постепенно изчезват от нашите рафтове. Изписаните на ръка заглавия на тези книги, както и съпровождащите ги илюстрации, представляват безценно културно наследство. Те са неотделима част от националната ни съкровищница като образци на един самобитен, характерен единствено за България начин на изписване на кирилицата. Макар да няма ... |
|
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
