Операта е изкуство за всички! Това го знае и най-малкото мишле, затова денят, в който ще ходят на представление, е празник. Облечени с най-хубавите си дрехи, с лъснати обувки и сресани мустаци, те влизат през вратата на операта и попадат във вълшебен свят на музика, любов и красота. Поема за всички възрасти."Младите мишки, облечени стилно, сресват мустаците, хапват обилно, после почистват от зъбките копъра. Днес е Денят! Ще отиват на опера! Нищо, че те са зверчета мънички. Операта е изкуство за всички." Из книгата ... |
|
|
"Светът се проектира вътре в нас и ние така го опознаваме. Но без да си даваме сметка за този важен факт. Писателите са тези, които ни обръщат внимание върху него. Върху мелодиите на вътрешните ни струни, върху взривовете зад клепачите ни. Добрият писател обикновено не си измисля, а просто прибавя необходимата доза въображение, за да успеем да изминем тази космическа крачка между вън и вътре. Георги Б. Геров прави точно това." Деян Енев "Георги Б. Геров съумява да превърне случката, дребната историйка в сюжет и да удържи този сюжет без разпиляване. И най-важното - успява да намери най-точната поанта. ... |
|
|
Накъде далеч в космоса, две извънземни се срещат... и се влюбват. "Край дзеленото езеро на уютна планета си живеела дзенка на име Жанета. От дзилавия хълм към Жанета надничал един весел млад дзин, който Бил се наричал." Из книгата "Книга за нашето време." BBC радио 2 Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
Книга за Малина е своебразен спомен и поклон пред голямата наша поетеса, преводачка, сценаристка и издателка Малина Томова. Съставителството и бележките по книгата са дело на нейния съпруг - талантливия поет Иван Цанев. Лични спомени и спомени от приятели и колеги, множество фотографии, статии, стихотворения и разкази, посветени на Малина Томова и нейния личен и професионален път е събрал Иван Цанев на едно място в Книга за Малина. Десетки съвременни български поети, писатели, журналисти, литературни критици, хора от киното и медиите си спомнят за непрежалимата поетеса, сценаристка, издателка и преводачка на страниците ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
На разходка в гората мишлето пое... Какво се случва, когато Мишлето среща един гладен Грузулак? Дръпни, бутни, плъзни - и ще узнаеш! Активна книжка по обичаната рисувана книжка на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър - Грузулак. ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
