Рисувателна книжка. ... Това е отлично средство за подготовка на деца, тепърва навлизащи в света на цифрите. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език ... "Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи. Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на ... |
|
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
|
Книгата е написана от племенницата на Люба Велич, актрисата Весела Дамян Колева, с цел да се запознае българският читател с живота и творчеството на великата оперна примадона, останала непозната в родината си! Чрез нашите оперни певци България винаги се е нареждала на първо място в световната култура. ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Приказките в тази книга са преразказани от Роканов както под въздействието на българския фолклор, така и с помощта на цитати от най-добрите ни живописци от 20-те и 30-те години на ХХ век – Иван Милев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Златю Бояджиев. В тази връзка в текстовете на приказките са имплантирани фрагменти от техни произведения. Поведен в своята творческа стратегия от приказката "Ум имам, пари нямам", адаптиращият фолклорните послания Роканов отново дава израз на своята комбинативност и изобретателност – качества, които са особено ценени и култивирани и от българския народ. ... |
