"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
|
Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното "зряло социалистическо общество" и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа "ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ" – който впрочем се ... |
|
|
Малко преди сватбата тя заминава за родното място на бъдещия си съпруг, за да се запознае с майка му и баща му. Пристигнали за три дни, младоженците остават по-дълго: всеки ден ново събитие ги задържа и времето като че ли спира. В растящото напрежение бащата на младоженеца доверява на гостенката една тайна. Леони Ходкевич e родена през 1966 г. в гр. София. Завършва романистика и етнология във Виенския университет и издава първата си книга с кратка проза "Нощна езда през гората". Работи като културен мениджър, университетска преподавателка и журналистка, поставя театрални пиеси и инициира социално ангажирани ... |
|
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
|
|
Там, където свършва Севера и започва Юга, точно между Запад и Изток, има една страна, наречена Поговория. Тя не е отбелязана на географските карти, съвсем неизвестна е и точно затова всички са чували за нея. Лошото на чуването е само едно - всеки си чува каквото му трябва. Така за Поговория се чуват на-различни неща и до ден днешен, а истината? Истината отдавна е потънала в Лъжливото море, защото малко са истините, които могат да плуват. ... |
|
|
"Стихове на всекидневния опит в изречения, които обливат читателя пестеливо, скъпернически понякога… Херменевтика на интимното пространство. Новата стихосбирка на Живка Симова залага на тънки забелязвания, на бърз танц на мисълта върху детайл – на ръба между тук и отвъд – играта на новия автентизъм."Пламен Дойнов, "Литературен вестник""Тя преминава през клишираното деление мъдрост-глупост, удоволствено преживявайки преоткриванията на невидимостта като преслушване-дописване, като наноси на очевидното, които си струва да се посочат заради променливата им стойност. Превръщането преговаря живота като ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
Стихотворения. ... Ваня Ангелова е родена на 4 ноември 1953 г. в Пловдив. Завършва специалността Славянска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Живее в Димитровград. Учителства, след което завършва специализация по кинопедагогика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Четири сезона е драматург на Драматичния театър “Апостол Карамитев”. От 1990 г. е експерт по културата в общинската администрация. Автор е на стихосбирката “Дъжд от китайски капки” и на публикации в сп. “Страница”, в.“Литературен вестник”, в. “Литературен форум” и др. Майка е на три деца. Дебютната ú стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
Стихотворения. ... Стоил Рошкев е роден през 1976 г. Завършил е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на стихосбирката „Ток“ (1997), получила голямата награда за поетичен дебют в националния конкурс „Южна пролет“ (Хасково, 1998). Носител на първа награда на Националния студентски литературен конкурс „Шумен“ (1997) и на първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1996). Лауреат на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2004). През пролетта на 2007 г. излиза романът му „ Жени по китайската стена “. Има написан и втори роман с работно заглавие "Cybermodernism”. ... |
|
|
Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята. Ирина Папанчева, авторката на лиричната повест „Почти интимно”, в „Анабел” ни пренася в живота на млада жена минала през младежките си увлечения, любовта към живописта и баща си, за да стигне до административната кариера, която и дава власт над живота и, докато едно пътуване и няколко срещи я връщат към истинските за нея неща... ... |
|
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
