Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет-45". ... "...Обещаха. Че никой повече няма да ни ограбва, че всичко ще бъде за народа, че всеки ще има дома от мечтите си, че вече няма да се случва нищо лошо. Обещаваха до втръсване. Нечутите молитви се разложиха в горещината от неприязънта, която ги подхранваше. Нищо от случващото се не беше по вина на Синовете на революцията. Ако хлебарниците бяха празни, виновен беше хлебарят. Ако аптеката не беше заредена, дори и с най-елементарната опаковка противозачатъчни, отговорността щеше да бъде на фармацевта. Ако се приберяхме вкъщи изтощени и ... |
|
"Скъпи читателю, Тази книга описва живота ми през последните няколко години на безпощадна борба. На борба, но и на победа над една болест, нелечима според съвременната медицина. На живот-борба, преплетен от съдбовни лични моменти на щастие, на вяра, подкрепа и любов, на разочарования, сривове, на сълзи и много тежки събития. Единствено и само обажданията с безбройни въпроси на много познати и непознати хора ме накараха да опиша тази конкретна част от живота си. Ежедневната част, свързана с начина ми на живот и хранене, довели до безусловен напредък и реалното ми възстановяване. Разбира се, че бях провокирана, а и ... |
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме ... |
|
"Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество. Да се помъчиш да откриеш какво поражда яда, гнева, насилието и омразата и да положиш усилия да се справиш с бурните чувства в семейството, в детската градина и на улицата, са две коренно различни неща. ... |
|
В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой. Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ... |
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
Разговори с Петър Увалиев. ... "Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на ... |
|
Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
Мемоарна проза. ... 47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман. Вълчи паспорт е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |