Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
|
2 в 1. Плащаш 1 – получаваш 2! ... "Една следвоена, слепена хипарска книга, в която тъгуват Фриско и Айтос, двугрифката на Джими Пейдж и Атон, 68-ма и 86-а, Пигмалион и автостопът... Оловни цепелини, партийни секретари-екстрасенси, паднали ангели и други подобни оксиморони. Една голяма и яка оловна пържола, която би била вкусно четиво и за старци с изхабени от дъвчене на текстове зъби, и за млади дихатели, които не обичат да преглъщат букви на хартия. Пържолата, която не тъгува. Защото и е густо (вкусно – лат.) в компанията на гарнитурата от хрупкави рок-опери, разтапящи се канцонети, блусове, псалми и кавър-версии. ... |
|
|
Софистът събитие ... Белетристичният дебют на Георги Гочев съчетава научните интереси в полето на една непрекъснато разширяваща се „продължаваща античност” с поетическото изостряне на интерпретативните парадокси. Обръщането към различни митологически сюжети – от случая Полифем до случая Войцек, тук става не с цел да се постигне панорамна всеобхватност и монументалност на повествованието, а заради богатите възможности за проекции на фигури. Така пластове като античност и романтизъм участват при Гочев не в качеството си на аргументи, а във връзка с тяхната способност да произвеждат отношения. Затова и в хода на ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
"Жени и планети" - издание на турски език. ... Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор ИК „ Жанет 45 ” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „Книга за българите”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш. Колкото и призванието на жената да е омекотеното хармонизиране на света, тя никога обаче не се е отказвала от вродената си дарба да „ ... |
|
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми от ... |
|
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. "Гардиън" за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата. Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с ... |
|
|
С излизането си "Обици и змии" – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория. Романът печели наградата "Акутагава" (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите и мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо". На не повече от стотина страници ... |
|
|
"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт". "Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото и, изненадва ... |
