Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрант по майчина линия. В момента работи като финансист в Лондон. "Единайсетте сестри на юли" е третата ѝ стихосбирка."От тези стихотворения на човек наистина му се доживява - казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл." Стефани Калчева "Единайсетте сестри на юли" е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието." Галина Николова ... |
|
|
Навигационно ръководство към многобройните възхитителни, изобретателни и понякога подли царства, империи и епохи в историята. ... В тази книга ще откриете всякакви истории - истории за човечеството и за някои от нещата, които сме направили през изминалите няколко хиляди години. Хората са разказвали истории за себе си далеч преди човешка ръка да започне да рисува по стените на пещерите или да напише първата дума. Герои, злодеи и великолепни карти от петнайсет изумителни цивилизации."Когато се готвиш за околосветско пътешествие назад във времето, е добре да си носиш карта. Картите в тази книга, които сме създали ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
|
Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт - за госпожа Кети, любов - като при Наталия, коте за лудия, бебе за шофьорката на такси, пътуване за Борис, шинели за хора без палта... И всички сме едновременно спасени и спасители, защото, спасявайки някого, всъщност спасяваме себе си. Тази книга с разкази е първа за Емилия Милчева, журналист, работила в БТА, в. "Труд", в. "Класа", Градски вестник, ... |
|
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
|
Книга за силата на въображението. За самотата и приятелството. За това как може да бъде поправен светът, ако раздаваш обич - поравно за всички."Тази малка, но сърцата книга те прави съучастник в първата игра между съня и събуждането и изплита и от най-прозаичните мигове на ежедневието пъстър пуловер от приключения. Тук всяко притваряне на клепките разтваря звуците от света навън, утешава унилите и рисува сънотворния. Превръща те в смел и верен приятел, гони самотата и ти казва, че понякога и най-неразбираемите и странни неща могат да се окажат истинско забавление." Темз Арабаджиева ... |
|
|
"Досието "Едип" е политически трилър, в който трима братя, оплетени в мрежите на властта и парите, стават палачи и жертви на своята алчност, конформизъм и морален цинизъм. Трагичният им край е свързан с тайнственото досие на агента от бившата Държавна сигурност Едип, в което са скрити следите на тяхното родово минало. То ги е отчуждило дотолкова, че ги е превърнало във врагове. Романът третира темите за търговията с досиета, в която се оказват въвлечени и хората от най-високите етажи на властта, а алюзиите с всеизвестни събития от най-новата ни история са не една и две. ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
