Книга за силата на въображението. За самотата и приятелството. За това как може да бъде поправен светът, ако раздаваш обич - поравно за всички."Тази малка, но сърцата книга те прави съучастник в първата игра между съня и събуждането и изплита и от най-прозаичните мигове на ежедневието пъстър пуловер от приключения. Тук всяко притваряне на клепките разтваря звуците от света навън, утешава унилите и рисува сънотворния. Превръща те в смел и верен приятел, гони самотата и ти казва, че понякога и най-неразбираемите и странни неща могат да се окажат истинско забавление." Темз Арабаджиева ... |
|
"Досието "Едип" е политически трилър, в който трима братя, оплетени в мрежите на властта и парите, стават палачи и жертви на своята алчност, конформизъм и морален цинизъм. Трагичният им край е свързан с тайнственото досие на агента от бившата Държавна сигурност Едип, в което са скрити следите на тяхното родово минало. То ги е отчуждило дотолкова, че ги е превърнало във врагове. Романът третира темите за търговията с досиета, в която се оказват въвлечени и хората от най-високите етажи на властта, а алюзиите с всеизвестни събития от най-новата ни история са не една и две. ... |
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... В новата си фотокнига Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти."Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа. Книгата "Чупи. Реже. Полива" ни подтиква ... |
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
Дебора Макензи е журналист в сферата на науката с над 30-годишен стаж. Родена е в Канада, но от 80 -те години на ХХ век живее в Европа. Завършва биология и специализира електрофизиология и фармакология. Преди да стане журналист, работи като изследовател в областта на биомедицината. Пише предимно за научното списание "Ню Сайънтист", а в последно време и на свободна практика. През 2010 г. печели награда на Американското общество по микробиология. Специализира в материали за заразни болести, управление на ресурси, контрол върху оръжията; интересува се също от социални феномени като миграция, от икономическо ... |
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
"– Леле, колко сме грозни! От петорката наша всеки стреснат подскача, всеки бяга уплашен! Кой от нас е по-гаден? Ни животно, ни птица може с нас да се мери, с тази грозна петица!" Из книгата Запознайте се с антилопата гну, брадавичестата свиня, петнистата хиена, гололикия лешояд и щъркела марабу. Хората ги наричат Грозната петорка. Но такива ли са наистина? "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване." Sunday Times ... |
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |