Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
Книгата е написана от племенницата на Люба Велич, актрисата Весела Дамян Колева, с цел да се запознае българският читател с живота и творчеството на великата оперна примадона, останала непозната в родината си! Чрез нашите оперни певци България винаги се е нареждала на първо място в световната култура. ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Приказките в тази книга са преразказани от Роканов както под въздействието на българския фолклор, така и с помощта на цитати от най-добрите ни живописци от 20-те и 30-те години на ХХ век – Иван Милев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Златю Бояджиев. В тази връзка в текстовете на приказките са имплантирани фрагменти от техни произведения. Поведен в своята творческа стратегия от приказката "Ум имам, пари нямам", адаптиращият фолклорните послания Роканов отново дава израз на своята комбинативност и изобретателност – качества, които са особено ценени и култивирани и от българския народ. ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Човек обикновено не си дава сметка за авторството на популярното творчество за деца. Това важи в още по-голяма степен за песничките за деца. Когато възрастният човек разгърне тази книжка, ще се изненада от това колко много от стихчетата в нея са му познати. Например "Засънува Владко слон / по-голям от камион./ Влязъл в гостната им стая:/ Искам – казва – да играя". Това говори на възрастния човек, че произведенията, които стоят пред него, са преминали изпитанията на времето, а това е основание да ги предложи на своите деца. Представените тук детски стихотворения са леки, ритмични и бързо се помнят. Музиката към ... |
|
|
Писателят Йордан Русков (1926) е известен със своите стихове за деца (книгите "Нов приятел", "Пъстро венче", "Гущер на курорт", "Ден с очи засмени" и др.). В настоящата сбирка са включени "Раздяла", "Заешка тревога" и "Стоножкини грижи". Автор на илюстрациите е художникът Димитър Петров. В своите поемки Йордан Русков търси границите на тъгата и радостта, на така често срещаното у децата състояние на притеснение и на внезапното излизане от това притеснено състояние. Така например заекът от втората поема се потиска от това, че в отражението си в потока ... |
|
|
В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип. Джипът на малкия Пешо е точно копие на джипа на неговия баща и също подобно на него си е само негов. Изведнъж пристига чудат и много висок човек с шапка-небе. На децата, които си нямат играчки, той подарява еластичното си и жилаво тяло, което става за всякакви игри. Странното поведение на Човека с небето ... |
|
|
„Книгата е тайнство – появява се неочаквано отнейде и те повежда нанякъде”, казва самият автор в своето поредно литературно приключение. В него водач из тайнствените селения на фантазията е д-р Сириус – червеноухото котараче, пристигнало от далечна планета, за да разгадае тайните на прочутите сладкари от Наймеден. И както във всяко приключение, тук също има „непредвидими клопки по пътя” – буря, зла вещица, страшният Топак – но и приятели, които винаги се появяват в най-нужния момент. А понякога без предупреждение си тръгват – за да разберем колко сме ги обикнали, колко ще ни липсват... ... |
|
|
Двете истории от "Приключенията на Меги и Ваньо" са на пръв поглед класически приказки (с Долна и Горна земя, със змейове и магьосници, с говорещи животни и чудеса). В същото време тук в помощ на персонажите се включват и множество инструменти на днешния ден. Така например и във вълшебните страни връзката между Меги и Ваньо се осъществява с мобилни телефони, а вещиците си имат компютри, с чиято помощ виждат всичко. Независимо от вълшебните предмети на прогреса, обаче, най-ценното в пътя на изпитанията все пак си остава приятелството. ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
