Изданието е двуезично - на български и английски език. ... В новата си фотокнига Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти."Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа. Книгата "Чупи. Реже. Полива" ни подтиква ... |
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
Дебора Макензи е журналист в сферата на науката с над 30-годишен стаж. Родена е в Канада, но от 80 -те години на ХХ век живее в Европа. Завършва биология и специализира електрофизиология и фармакология. Преди да стане журналист, работи като изследовател в областта на биомедицината. Пише предимно за научното списание "Ню Сайънтист", а в последно време и на свободна практика. През 2010 г. печели награда на Американското общество по микробиология. Специализира в материали за заразни болести, управление на ресурси, контрол върху оръжията; интересува се също от социални феномени като миграция, от икономическо ... |
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |
|
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт", Пазарджик и Колежа по международен туризъм, Бургас. Журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания, Работи в галерия "Резонанс", автор на книгите "Минава нощ, минава ден", 2012, "Ускорени пейзажи", 2015 и "Бялата сянка", 2017. "Риф" е пловдивското дружество за комикси изкуство и литературен редактор на "Диаскоп" - сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство към културния календар на Община Пловдив."Риф" е книга за подмолите. Това са онези ... |
|
"Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко? Дебнеш внимателно, изчакваш го да изпадне в пълен покой. Следиш дали дишането е равномерно и леко. Проследяваш тялото - издава ли готовност да побегне, или е видно, че му е прекалено удобно. И най-вече (слушай, тук е уловката)... изглежда ли пределно безпомощен. А как разпознаваш, че някой те обича?" Из книгата "Ако трябваше да имам още една дъщеря, щях да избера Лили. Защото е умна, пряма и изискана. И е надраснала всичко, което ние, бащите - както в живота, така и в литературата - бихме могли да ѝ причиним. Отдавна не съм се радвал така на независим млад ... |
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
"В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието - реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата - ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят." Александър Секулов Димитър Гачев е лекар по професия, ... |
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |