"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
|
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
В книгата са събрани пиесите "Птици", "Бунт в неделя", "Древна трагедия", "Стари неща", "Персифедрон". ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Песен на щурец" е една от най-вълнуващите хайку сбирки, които съм виждал тук, на Балканите, и по света. Тя показва значителния талант на Людмила Балабанова. Авторката е ново и важно име в световното хайку. Книгата е илюстрирана с детски рисунки, което я прави допълнително свежа и въздействаща. Тези 33 хайку са представителни за българското хайку и за хайку поезията въобще. Те са зрели и силни, съдържащи многообразие от теми и поетически чувства. Много от нейните хайку заслужават да влязат в световни антологии." Димитър Анакиев ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
Христо Запрянов е роден през 1963 г. в гр. Пловдив. През 1988 г., едва 25-годишен, написва първия си роман „Одраното куче”, който излиза през 1992 г. и печели безапелационно Националната награда за дебют „Южна пролет”. „За този български роман бих захвърлил творбите на цяла една генерация немски писатели” Der Stern Magazine „...Нито един детайл не е излишен. Характерите са очертани пестеливо – няма словесен баласт, няма сантименталност. Романът „Одраното куче” единствено може да се сравни с „Един ден от живота на Иван Денисович” на Солженицин.” New Book Magazine Подобни щедри отзиви излизат във всички страни, където ... |
