"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
"Животът на Вучето от понеделник до неделя" е нова за България в жанрово отношение книга. Както заглавието предполага, тя е "съшита" от блог-постинги, описващи ежедневието на героинята. Самите постинги са с напълно автобиографичен характер и са публикувани в личния сайт на авторката в периода 2014 - 2016 година. Вучето е леко алкохолизирана, с цинична нагласа към живота и човешките взаимоотношения и крайно неудовлетворена от работа си като университетски преподавател. Тя е 40-и няколко годишна, живее сама със злата си котка и има гадже, което е с 20 години по-млад от нея. Повествованието не следва ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
Разкази по действителни случаи. ... "Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други - с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота - такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 - 80 -те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на ... |
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
Превод от английски: Иглика Василева. ... "Приятел на Кафка" (1970 г.) е най-представителният сборник с разкази на Исак Башевис Сингер (1904 - 1991), автор на романи и на кратка проза, на детски книги и пиеси, на мемоари и публицистика, Нобелов лауреат, класик на три литератури: еврейската, американската и тази на идиш. Книгата съдържа 21 истории, ситуирани по различно време на различно място (САЩ, Полша, Израел, Аржентина), а страниците ѝ са населени с пъстро множество от вълнуващи герои - писатели, чудаци, скитници, мечтатели, шарлатани, чудотворци, донжуани, ясновидци и дори едно опечалено ято гълъби. ... |
|
Неназована балканска държава, в която всички говорят български и по български са готови да оцеляват, е управлявана от бивши контрабандисти на културни ценности, които издигат историята в култ, за да създадат у хората усещане за добруване и значимост. Сигурността и всенародното щастие са гарантирани от строго охранявана реална и виртуална граница, контролиран интернет и вездесъщите лозунги "Нашето минало е нашето бъдеще". Мъглявото, но героично минало е основен инструмент, с който властта оправдава абсурдите на настоящето, липсата на бъдеще и притъпения до замръзване инстинкт за добро и зло. В Народната родина ... |
|
Стихотворения за палави деца. ... С предишните си две книжки "Цвете в саксия" (1990 г.) и "Да погалиш таралежче" (1991 г.) писателят Васил Сотиров смята, че се е отсрамил пред двете си деца, а с настоящата книжка възнамерява да се отсрами както пред вас, така и пред всичките си внучета. ... |
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |