Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
"Някой да не се e страхувал, ама честно, от тъмното? О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно - недовиждаше в светлината." Из книгата Илюстрации - Невена Ангелова. ... |
|
|
Със своята завидна ерудиция морският учен Бил Франсоа ни позволява да чуем подводните звуци на океани и морета, където ехото на айсбергите се смесва с песните на китовете и припева на рибите. Учи ни да разбираме езика на цветовете и ароматите на водата. Кани ни да се включим в социалния живот на морските обитатели, разказва ни за детството на рибите, за музикалните способности на гърбатите китове, за безсмъртните змиорки и така чак до сардините. В неговия обаятелен разказ ще чуем песните на морски кончета и миди, ще подслушаме разговорите на омарите, ще плуваме в сиянието на флуоресцентните медузи. Книгата е част от ... |
|
|
Настани се удобно в креслото с "Чарли си има книга любима". Ще видиш, че и ти ще се влюбиш в нея."Пълна с шеги и каламбури." Sunday Times "Младите читатели ще изпитат истинска наслада от жизнерадостния текст на Джулия Доналдсън и бляскавите илюстрации на Аксел Шефлър." Guardian "Истинско тържество на книгите и четенето!" Scotsman Художник Аксел Шефлър. ... |
|
|
На Джордж не му харесва да бъде най-дрипавият гигант в града. Ето защо, когато вижда новия магазин "Гигант", той решава, че е време да се понаконти. С елегантни панталони, елегантна риза, раирана вратовръзка и лъскави обувки. Ала по пътя към къщи среща разни животни, които отчаяно се нуждаят от неговата помощ... а също и от новите му дрехи."Най-любимата ни илюстрована книга през годината. Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са тандем, заченат в рая!" The Independent Sunday "Кой би могъл да ѝ устои?" Sunday Times Художник Аксел Шефлър. ... |
|
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
Книжка с капачета. Повдигнете капачетата и открийте Съчко в тази забавна книжка за най-малките. Книгата е с красивите илюстрации на Аксел Шефлър и е част от поредицата "Съчко" от Джулия Доналдсън. ... |
