Веднъж на всеки десет години списание "Гранта" посвещава един свой брой на новата американска проза, като публикува текстове на млади романисти, които смятаме за най-добрите от тяхното поколение - многообещаващи писатели със забележителни постижения, все още ненавършили четиресетата си година. В този специален брой ви предлагаме подбраните от "Гранта" най-добри американски романисти на 2017г.: двадесет и един великолепни писатели, които улавят пулса на съвременна Америка. ... |
|
|
Под сянката на Балкана и под грохота на неговите проломи и водопади живи са смъртоносните вихри на революцията и слънчевите багри на духа. Предизвикателство е да си роден тук, между лъва и розата, както иносказателно казват старожитните карловци."Читателю, не устоях на истината на онази балканджийка от Клисура, хвърлила децата си в кладенеца, накрая - хвърлила се и тя, за да опази честта на семейството си. Близък ми стана българският екзарх, приел доброволно робството, за да защитава честта на братята си роби. Занемях пред пъстрите картини от Белия двор с вплетения в тях жив усет на българина към красотата. Бях ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
|
|
Илюстрирана от Любен Зидаров. ... "Книга за парадоските на всекидневието, разказани в едни уж невероятни истории - за чудаци-фантазьори, попаднали в кривото гърло на анахроничен софийски двор; за китари-пътешественици; за наследства без наследници; за придвижване без цел; за превратни съдби на хора, животни, предмети, сгради... И читателят, неусетно, заедно с героите, влиза в този балон, от който са изхвърлени торбите с пясък. Олеква, издига се над всичко и... губи контрол. Книга, с която поемаш риска да се приземиш в чужда история." Надежда Радулова Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на ... |
|
|
Владимир Георгиев е роден в гр. Радомир през 1967 г. Юрист. Автор е на три книги в областта на банковото и борсовото право. Пише разкази от 1984 г. Неговото творчество е най-пълно отразено в електронното литературно списание "Литературен свят". Публикувал е във в. "Народна младеж", "Студентска трибуна", "Пулс", "Новият Пулс", сп. "Родна реч", "Пламък" и др. Негови разкази са поместени в електронни издания в България и САЩ. Награждаван е в конкурси. "Едно дете играе дама" е първият му сборник с разкази. ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
|
"Животът на Вучето от понеделник до неделя" е нова за България в жанрово отношение книга. Както заглавието предполага, тя е "съшита" от блог-постинги, описващи ежедневието на героинята. Самите постинги са с напълно автобиографичен характер и са публикувани в личния сайт на авторката в периода 2014 - 2016 година. Вучето е леко алкохолизирана, с цинична нагласа към живота и човешките взаимоотношения и крайно неудовлетворена от работа си като университетски преподавател. Тя е 40-и няколко годишна, живее сама със злата си котка и има гадже, което е с 20 години по-млад от нея. Повествованието не следва ... |
|
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
|
Разкази по действителни случаи. ... "Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други - с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота - такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 - 80 -те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на ... |
|
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
