"Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно - избор. Малките градчета и хора в своя обикновен живот - с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си. Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич. Прочетете тези разкази - те са глътка чист въздух." Ина Иванова "Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената ѝ ... |
|
|
От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да ... |
|
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева, тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
|
"Десетте есета в тази книга написах на пресекулки миналата година. В тях са използвани части от предишни мои текстове. През септември те бяха издадени за пръв път - на френски. Догодина ще се появят в САЩ и в други страни - в Европа, Азия и Южна Америка." Ю Хуа - 14 октомври 2010 г. "Китай в десет думи е текст от голяма важност за приближаването до тази необятна страна, толкова незаобиколима в международните отношения, колкото и сложна и разнолика във вътрешността си." Федерика Чекарели, Културифичо "Ю Хуа е писателят, който днес представлява най-добре съвременната китайска литература." ... |
|
|
"Има книги портрети, книги приключения, книги откровения, книги пътувания... За евреите и други демони е книга, побрала всичко това. И книга отвъд него. Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си." Мария Касимова-Моасе "Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: За евреите и други демони трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят. Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. ... |
