"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
Книжката е предназначена за деца на 4 - 7 години. За изданието за по-малки деца кликнете тук. ... Охлювът копнее да види света и тръгва на стоп, качен на опашката на кита. Заедно те отиват на невероятно пътешествие, виждат айсберги и вулкани, акули и пингвини, и охлювът се чувства съвсем малък и незначителен на фона на огромния свят. Но когато китът попада в капан на един бряг, точно мъничкият охлюв е този, който успява да открие спасение. Прекрасна история за мечтите, пътешествията и приятелството!"Това е скала стръмна, тъмна, корава. Това пък е охлюв с мечта да отплава. Разхождал се той по брега, по скалата, ... |
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
"Скъпи читателю, Тази книга описва живота ми през последните няколко години на безпощадна борба. На борба, но и на победа над една болест, нелечима според съвременната медицина. На живот-борба, преплетен от съдбовни лични моменти на щастие, на вяра, подкрепа и любов, на разочарования, сривове, на сълзи и много тежки събития. Единствено и само обажданията с безбройни въпроси на много познати и непознати хора ме накараха да опиша тази конкретна част от живота си. Ежедневната част, свързана с начина ми на живот и хранене, довели до безусловен напредък и реалното ми възстановяване. Разбира се, че бях провокирана, а и ... |
|
Книжката съдържа стихчета за деца. Тя е богато илюстрирана от Радостина Нейкова. ... |
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Илюстрации: Аксел Шефлър, визуална адаптация: Венета Атанасова. ... "Живееше вещица мила и кротка. Тя имаше пухкава питомна котка на черни райета, с очи ококорени. И шапка, която стърчеше нагоре. И котката мъркаше силно, доволно, и рижата вещица хвъркаше волно, метлата щом литнеше в полет щастлив по-бърза дори и от вятъра див..." Из книгата "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени." Индипендънт ... |
|
"В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
Земята е пренаселена, а природните ѝ ресурси намаляват. Тринайсетгодишният Ари се грижи за болното си братче Йони. Двамата играят на нова и особено трудна компютърна игра - Кеплер62, която малцина са способни да превъртят. Никой не знае какво ще се случи с преминалите последното ниво - и дали Кеплер не е нещо повече от просто игра. Започва щуро приключение. Една затрогваща история, в която се разказва за извънземни приключения, за тъмни кроежи, за вирус, приятелство и избавление. Известните детски писатели Тимо Парвела (Финландия) и Бьорн Суртлан (Норвегия) заедно с финландския илюстратор Паси Питкянен (един от ... |
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |