Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
Илюстратор: Аксел Шефлър. ... "Грузулака заръча: – Да не стъпва дори и кракът ви във тъмните гъсти гори! – А защо не? – Защо ли? Защото тогава ще ви погне голямата мишка кафява. – Веднъж я видях - Грузулака добави. – Изминаха много лета оттогава. – А какво представлява бе, тате, каква е? Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае... – Позабравил съм - рече Грузулака отнесено. Замисли се и по тила се почеса..." Из книгата ... |
|
|
Да е имало напоследък мрън-мрън? А колко пъти сте чували репликата: "Спрете Земята, искам да сляза". Е, вече има къде да слезем. Добре дошли на планетата на антенковците! За разлика от нас, те обожават проблеми и даже ги внасят, защото не им стигат. Планетата им уж прилича на Земята, но повечето неща ще ви изненадат: тортите са с уши, линейките са рапани, а местните имат специален нос за хрема. Задъхано приключение през смях и бури! Най-мрънкащата крава на света открива, че всяко мрън може да е творческа игра. Илюстрациите са дело на Калина Вутова. ... |
|
|
Дори днес, почти половин век след върха на своята слава, Христо Бонев признава: "Сънувам, че играя футбол". Израснал в къщичка в краен пловдивски квартал и достигнал до върховете на славата, спечелил уважението и приятелството на гении като Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Не е случаен фактът, че Христо Бонев избира №8, с който талантът му покорява феновете на футбола у нас и по света. И който кара дори самия Диего Армандо Марадона да му ръкопляска при един виртуозен гол от фаул. Осмицата се свързва с духовността и с идеята за безкрайност. В Библията се споменава още, че числото 8 е един от символите на Божията ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Иван Кулеков не е шегобиец, не е хуморист, не е сатирик. Той е умен човек, попаднал в териториите на глупостта. Кулеков свидетелства за истината. Истините звучат парадоксално сред плачевната долина на лъжата. Парадоксът предизвиква масов смях и веселба. На Кулеков не му е смешно. Той е натрупал достатъчно печал." Георги Каприев Иван Кулеков (1951) е автор на книгите На нов ред (1985), Ръкописи (1989), История на Болгаріа (1999), Фотописи (2009), Разумът на съня (2015), Бележки за забравяне (2019), Senza tempo, senza ordine, senza indirizo (Италия, 2001), Harmadik szemelyben (Унгария, 2006), включен е ... |
|
|
"Във „фантастичната проза“ на Калин Янакиев ангелите като „живи огледала“ отразяват болезнените гримаси на действителността с парещите ѝ сблъсъци, потулени престъпления и загърбване на ближния. И когато истините и думите сякаш се оказват безсилни, се чува лъх от крила и от устните на героите си те проникват във висините." Тони Николов "Някои християнски мислители в миналото обичали да спорят за тайнствения начин, по който ангелът общува с човека. Авторът на тези разкази прави нещо по-сърдечно – той описва как ангелите биха се срещнали с хората. Книгата му може да се определи като „ангелологична“ в ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
