Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
Второ издание. ... В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство - послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила - започват да губят позиции. И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме ... |
|
Илюстратор: Аксел Шефлър. ... "Грузулака заръча: – Да не стъпва дори и кракът ви във тъмните гъсти гори! – А защо не? – Защо ли? Защото тогава ще ви погне голямата мишка кафява. – Веднъж я видях - Грузулака добави. – Изминаха много лета оттогава. – А какво представлява бе, тате, каква е? Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае... – Позабравил съм - рече Грузулака отнесено. Замисли се и по тила се почеса..." Из книгата ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Зог е най-старателният дракон в училище. Но дали ще успее да спечели златна звезда? В "Зог" ще откриете най-красивото от традиционните приказки - огнедишащи летящи дракони, прекрасна принцеса и безстрашен рицар, вълнуващи приключения и щастлив край. Но "Зог" е и модерна приказка в най-добрия смисъл на думата. В нея детето ще види училището на драконите и как всеки от тях се учи прилежно и старателно. Ще разбере, че една принцеса може не само да развява красивите си рокли, но също и да помага и да бъде полезна, а да си рицар не означава задължително, че само ще препускаш и ще се биеш. Добавим ли към ... |
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас. "Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете. Историята в една ... |