"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
"– Леле, колко сме грозни! От петорката наша всеки стреснат подскача, всеки бяга уплашен! Кой от нас е по-гаден? Ни животно, ни птица може с нас да се мери, с тази грозна петица!" Из книгата Запознайте се с антилопата гну, брадавичестата свиня, петнистата хиена, гололикия лешояд и щъркела марабу. Хората ги наричат Грозната петорка. Но такива ли са наистина? "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване." Sunday Times ... |
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят. Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
Зайците имат чудесни опашки - бели и пухкави - и това е всеизвестен факт. Малката Полин обаче е без опашка по рождение. И когато тръгва на училище, начинът, по който другите зайчета се отнасят към тази нейна особеност, много я притеснява! Дали Полин ще съумее да покаже на останалите, че качествата ѝ означават много повече, отколкото една дребна прищявка на природата? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е важно да бъдеш себе си. Полин е мъничка и е родена без опашка. ... |
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |