"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
"Когато те заспят, някоя аз ще... Внимавайте с местоименията в тази книга, между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни - дълбоки - наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София "Площад Гарибалди" през новите тийнейдж бездни "Луиза излиза" до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват "Безкрайно мое нещо ти", Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво ... |
|
|
Романът "Бежанци" предизвика интереса на читателите с разработването за пръв път в българската литература на темата за обезбългаряването на Беломорието през ХХ век и за отродяването на компактни маси от българския народ. Творбата пресъздава един завършен свят, сложен, многолюден, изтъкан от противоречия, но логически обвързан и убедителен във внушенията си. Романът представи България на Европейския фестивал на първите новелисти в рамките на "Международния панаир на книгата в Будапеща" - 2014 г. През 2013 и 2014 г. той бе номиниран за редица национални награди, отличен е с наградата "Х. Г. Данов& ... |
|
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
|
Красимира Стоева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е бакалавърска степен по "Социология" и магистратура "Бизнес комуникации и връзки с обществеността" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Има специализация по "Журналистика". Със своята проза е печелила литературна стипендия на ИК "Пигмалион" и награди от национални конкурси. Първата ѝ книга е сборник с фантастични разкази "Снежните пясъци на Хира" (ИК "Аргус", 2008), а една година по-късно излиза първият ѝ роман "Уроци по грим и горчив шоколад" (ИК "Хермес& ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
Проф. д-р Хюсеин Мевсим е литературен историк, поет и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, област Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград и българска филология в Пловдивския университет. В момента преподава български език и литература в "Ankara University". Текстовете на този изследовател са подстъп към бъдеща литературна история на Балканите, а когато тя се случи, вероятно ще може да се напише и така необходимата ни обща история, за която мечтаеше и проф. Вера Мутафчиева. Това сизифовско усилие, да спасиш за историята трудносъхранимото и да откриваш в нея затрупани културни знаци с перфекционизма и ... |
|
|
"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Божана вече е известна като Малката Божана и като Малката Голяма Божана в любимата на децата едноименна поредица. Често я разпознават по улиците и ѝ искат автограф, а тя раздава автографите си с удоволствие, тъй като вземаше участие, т.е. помагаше на баба си Божана Апостолова, докато пишеше поредиците. "Русалката, паячето Ричи и аз - Божана" е първата книжка, която Божана сама си измисли и сама написа, за да получи така желаната от нея визитка, на която да пише "писател". Е, вярно е, че баба Б. ѝ помагаше от време на време, после редактира текста така, че да стигне до децата и ги ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
