Стеснителното, самотно зайче Беатрис има много приятели... в книгите, които чете. В живота обаче нещата стоят по-иначе. Лисичето Самюел, което безкрайно обича музиката, се преселва в града на зайците, когато пожар унищожава любимата му гора. Заедно Беатрис и Самюел ще разберат, че новото и непознатото могат да са вълнуващи, а не страшни! Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |
|
Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включените в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват ... |
|
Пътна връв е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното и да търси отговори: как да бъде майка, когато още носи вината на своите родители? Това е роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново. "Силен, многопластов разказ за любовта, домашното насилие, майчинството, бягството и спасението, написан с чувственост и поетична сила." Ная Мари Айт, автор на When Death Takes Something From You Give It Back "Пътна връв сякаш ... |
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
"До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях. Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се ... |
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
"Книгата на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя. Покъртителна книга." Александър Секулов Кръстьо Раленков (1965 - 2025) е автор на пет поетически книги и един сборник с разкази Предаване на семейния архив, който излиза посмъртно през декември 2025 г. Носител е на Славейковата награда за поезия ( ... |
|
Зайчето Росита, което живее в Мексико със своето семейство, няма търпение да иде на гости на братовчедка си Полин. Тази година посещението съвпада както с Хелоуин, така и с Ел диа де лос муертос - любимите празници на двете зайчета. Те имат много работа за вършене, за да се приготвят за отбелязването им… Но най-първото, с което трябва да се справи Росита, е страхът. Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |
|
Хокеят на лед е любимият спорт на Морис и той по цял ден мисли за него, а нощем сънува пързалката. Един ден Морис непременно ще стане най-великият хокеист на всички времена! А междувременно го канят в местния хокеен отбор... Морис бърза да докаже на съотборниците си колко го бива и от все сърце мечтае да спечели купата Сенли (заешкото Стенли)! Преди да стигне дотам обаче, ще трябва да преодолее някои пречки, a за целта ще са му нужни постоянство и екипен дух. Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |