"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
|
Второ допълнено издание. Съставители: Яна Генова и Георги Господинов. ... "Тази книга излезе за пръв път през 2006 г. Тя трябваше да разказва за света от вчера, но сега, двайсет години по-късно, вече също е от един вчерашен свят. Книгата, описваща всекидневни предмети от някогашното общество на дефицита, от години е изчерпана. Защо правим ново издание днес освен поради очевидния факт на нейното неналичие? В предговора от 2006 г. стават ясни основанията за събирането и издаването ѝ. Тогава, петнайсет-шестнайсет години след 1989 г., тя идваше да запълни един дефицит за времето на дефицита, а именно липсата ... |
|
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
"От години съм запленен от поезията на Петър Чухов. Допада ми пестеливият изказ, дълбочината на мисълта и кристалната яснота на посланието. Всичко това читателят ще открие и в тази стихосбирка, която бих определил като връх в богатото творчество на един автентичен поет." Цочо Бояджиев "В новата стихосбирка на Петър Чухов се откриват някои от важните особености на неговия поетичен почерк, които го правят разпознаваем - лаконизмът, преобръщанията, неочакваните поанти, поетизирането на всекидневното. Но въпреки това тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете. ... |
|
|
"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
19 вълнуващи истории за деца бежанци. Фарид живее сред ловци на съкровища, Рахма има печка с приказки, а Джунейд не се бои от скорпиони. Тази книга ще ви срещне с деца от Афганистан, Йемен, Украйна, Сирия... Там бушуват войни, а по телевизията наричат тези деца бежанци. Те обаче не са само бежанци. Ехсан и Ролин са мечтатели, Артьом и Варвара изобретатели, а Парса верен приятел. Разказаха ми за себе си на сложни езици като пущунски и фарси, но техните истории се разбират и със сърцето."Колелото на Кинан засяга актуална и значима тема - темата за другостта. Зад кратките истории стоят имената и съдбите на истински ... |
|
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
|
"Искате ли да научите откъде дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ - с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? Костюченко посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин същото онова чудовище, което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще." Светлана Алексиевич, носител на ... |
|
|
"Героинята на Теа Монева е от поколението на децата, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. Ния търси мястото си. Пристъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът, който авторката скрито задава, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо. Деликатно писане. Тихо и утешително." Ина Иванова Теа Монева е родена във Варна. ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
