Под научното ръководство на проф. Александър Кьосев. ... Книгата Читателски практики в България 2006 - 2022 е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация. Понятието за читателски практики е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни ... |
|
|
За две земни деца, приятеля им делфин и морските хора. Докато родителите на Гошко и Мими, героите на тези морски приказки, проучват пътните карти и чертаят планове в кое кътче от земния рай да отведат децата си, любопитните малчугани ще се взират в смълчаното море и ще чакат. Знаят, че то само привидно мълчи. През нощта не спи, а отваря вратата на тайния си живот и разказва на сънуващите. Знае милиони и трилиони думи и някой път ще им проговори. Прочитайки тази книга, малките читатели ще разберат, че водата може да е суха, има своите тайни, вълшебства и мъдрост. Ще научат, че целият морски свят е населен от създания, ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
