"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
"До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях. Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
"В книгата на Стефан Радев чрез мъжествена и проникновена емоционалност се преплитат ежедневие, фантазия, природа и общество. Стиховете му удържат в ирония и обич една театрална победа на човека – над себе си и над изтичащото време. Невероятно е колко мощ и откровение има в обичайната тъга, в ръцете и телата, както и в протичането на мълчанието." ВБВ, редактор ... |
|
|
Стихосбирката на Ина Иванова Непокътнат свят се опитва да улови есенцията на нещата, с които сме заобиколени, да преживее магичното, закодираната "другост" на битийно познатото. Леко отместване на фокуса – и можем да надникнем отвъд привидностите. Стихосбирката съдържа три цикъла: Невинни поклонници, Провинциални пейзажи и Каквото изгубихме. И в трите по различен начин са интерпретирани темите за паметта и загубата, за "нежната сила" на времето, за любовта, за крехкия ни баланс с природата или за "хоризонтите на скръбта". Светът на човека – чуплив и устояващ, променлив и скрит, дълбоко ... |
|
|
След студ, загуби и дълги пътувания през мрака идва книгата за онова, което ни държи живи. В Сърцето на човека Стефансон завършва една от най-поетичните и дълбоки съвременни трилогии - с роман, който се вглежда в крехкото, в любовта и в нуждата някой да бъде чут. Светла, тиха и силна - това е книга за сърцето, което продължава да бие въпреки всичко."Смъртта не е нито светлина, нито мрак; тя е просто всичко друго, но не и живот. Понякога седим надвесени над умиращ човек и наблюдаваме как животът се оттегля; всеки живот е вселена и ни боли, когато виждаме как изчезва; когато виждаме как за един миг всичко се превръща в ... |
|
|
"Татяна Попова е роден разказвач - тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците - които като учителка тя отлично познава - прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта." Красимир Димовски "Алея на тебеширите ни връща в началото на века - времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме ... |
|
|
Константин Илиев определя новата си книга Проблясъци от прожектор като автобиографичен фрагмент, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог - Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър София. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно - за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит ... |
