"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Прашинки в слънчевия лъч" е петата поетична книга на Людмила Балабанова и втората с хайку стихотворения. Ето какво споделя авторката за писането на хайку, за поезията въобще: "Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават. В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно "сетиво на душата& ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
|
В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на ... |
|
|
"Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята "изобразителност" и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а ... |
|
|
Сборникът съдържа избрани литературни статии - непубликувани и публикувани преди това в периодичния печат. ... Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната прицеленост на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най- ... |
|
|
Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
