Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
|
В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на ... |
|
|
"Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята "изобразителност" и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а ... |
|
|
Сборникът съдържа избрани литературни статии - непубликувани и публикувани преди това в периодичния печат. ... Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната прицеленост на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най- ... |
|
|
Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
|
"Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото. Рошкев обаче се опитва (и го ... |
|
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |
|
|
Катя Воденичарова е родена в София през 1926. Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия, а след това специалността „Български език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ и редакция „Хумор, сатира и забава“. Творчеството и е посветено на децата. Автор е на осем радиопиеси, шест куклени пиеси, осем театрални пиеси, осем телевизионни пиеси и сценарии за филми, както и на десет книги с повести и разкази – “В първи клас“, “Янка, бабино момиче“, „Момче-юначе“, „Приказки за Радослав“, „Хоп Троп“, „Артистът от нашата улица“, “Един метър над земята“, „ ... |
|
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |
