"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
|
"Малка книга за реалността" на Боян С. Бенев не е практическо пособие, което се опитва да ни учи как да живеем. Елегантното издание, в което текст и изображение си партнират, влизат в диалог, контрапункт или съзвучие (отново блестяща работа на дизайнера Райчо Станев), по-скоро цели да смени оптиката, да промени познатия ъгъл, по който сме свикнали да наблюдаваме света около нас. Както твърди самият автор: "Въпросите рядко имат по един отговор и това, което е валидно днес, може да е безполезно утре."Целта на "Малка книга за реалността" не е да дава отговори и рецепти, тя по-скоро ни ... |
|
|
Разказани от домашни, диви и екзотични животни. ... Комунизъм - какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на "Басни за комунизма" - мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва "Легендата за Берлинската стена", котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ - интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало. За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение - и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти ... |
|
|
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай."Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи. Романът показва и двете страни на най-населената държава в ... |
|
|
77 именити пловдивчани споделят ... С четвъртия том на "Профили" завършва една серия интервюта с бележити граждани на Пловдив, отпечатани на страниците на местното приложение на вестник "Труд". Тези интервюта излизаха в продължение на 11 години - от първия до последния брой на "Пловдивски Труд". Издателят спря вестника, но между страниците на четирите томчета остават 270 изповеди на едни от най-достойните ни съграждани, представители на различни социални слоеве и професии, обединени от обществената значимост на своя труд и талант. Историите на тяхната съдба и диря във времето са част от ... |
|
|
Идеите на другите не винаги са най-добри. Понякога се налага да направим допълнително усилие и да поразсъждаваме сами. Със своя афористичен изказ и неповторимо визуално красноречие "Малка книга за бизнеса" преосмисля правилата за правене на бизнес и ви дава поле за размисъл, което ще ви помогне да структурирате собствените си идеи. Написана от Младият предприемач на годината в Обединеното кралство за 2007 г., Боян С. Бенев, и илюстрирана от лауреата на множество награди, дизайнера Райчо Станев, "Малка книга за бизнеса" дискутира 26 фундаментални правила на бизнеса и инвестициите в необикновено сбит, ... |
|
|
"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |
|
|
Книгата "Нервът телевизия" съдържа избрани текстове от водената от Митко Новков седмична наблюдателска рубрика за телевизионна критика на в. "Култура" "Петък, ранна утрин". Текстовете обговарят най-бурните години от развитието на българската/българските телевизия/и, когато в ефир се появяват първите частни ефирни тв канали с национален обхват, създават се регулаторните органи на телевизионното пространство, разгръщат се reality-форматите, сутрешните блокове и т.н. "... Да пишеш за телевизия е като да пишеш за живота, накъдето и да тръгнеш, ще стигнеш единствено до границите на собствения ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното ... |
