На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. "Орташкият гювеч" на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде ... |
|
|
Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните ... |
|
|
"Кой луната кръгла ще запали и търкулне долу на Земята, пръстите ми тънки ще погали, ще докосне струната в душата? С устни кой ще ме целуне леко по челото нежно, като мама, за да отлетя насън далеко... И в нощта светулка да му стана." ... |
|
|
С настоящото проучване се назовава двусмислената подбуда един теоретичен проблем, какъвто е проблемът за времето у Хайдегер, многократно обсъждан и обременен с противоречива изследователска история, да се оттегли за преразглеждането му като иманентно на текста времево измерение, към детайлния прочит на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им иде да улесни обгледимостта на обстойното представяне, наложително, впрочем, и поради това, че досега не са превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер следва да възвърне проблемността си, проследен в комплицираността на отделни текстови ... |
|
|
Андреан Нешев бе отличен с първа награда на първото Биенале на българския дизайн, което се провежда в София от 8 октомври в залите на СБХ. Председателят на международното жури професор Карло Мартино, преподавател по индустриален дизайн в La Sapienza, Рим, изтъкна оригиналната концепция на Андреан и изяви желание да представи книгата в студиото си и да запознае с нея студентите си. Международното жури в състав акад. арх. Георги Стоилов, Марио Роси, арх. Мартино, проф. Анна Бояджиева, Хулио Санс, Емилио Хил е оценило навременната поява на "Visual cut Bulgaria", както и начина, по който проектът представя ... |
|
|
Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца. Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не умеят да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
|
"Писах този роман в дълбока нелегалност през 60-те години в Москва. И дума не можеше да става да бъде публикуван в СССР, макар да не таеше нищо "политическо". Затова пък в него беше кошмарът на този свят, на целия свят... Пишех го в ситуация на отчаяние, когато сякаш всички надежди бяха рухнали, включително вярата в безсмъртието, вярата в Бог... Много дълбока ми изглежда интерпретацията на американския писател Джеймс Макконки:"...Произведенията на Мамлеев са метафорично изображение на нашите духовни бедствия... В тях заобикалящата ни действителност и нейните характеристики са пределно сюрреални; земята ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Бай Ганю е универсален общочовешки тип на "зооегото" у човека, социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на "междинните" общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни ... |
|
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице..." Деян Енев "...Радвам се, че се е появила такава интересна и ... |
