Анна Саед-Шах е автор на текстове за песни по музика на Давид Тухманов: “В моя дом” (многогодишен хит на София Ротару) или “Балада за ледения дом”, “Посвещение на приятеля”. Някои познават Анна Саед-Шах като майка и съавтор на певицата Раиса Саед-Шах, други – като постоянен автор на “Новая газета”. И все пак главното в нея не са нито песните, нито журналистиката. Вече много години тя пише ярки, изключително оригинални стихове, които при появата им са благословени от поети като Игор Холин, Хенрих Сапгир, Давид Сомойлов. Печатали са ги най-авторитетните списания и винаги доброжелателно са ги приемали слушателите на ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
|
„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) е осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните и книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи. ... |
|
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
|
Залез с облаци...кехлибар и матов блясък розови стада в небето Някой тихичко подрежда късчета от Битието... 3 септември 2005 Балша ... |
|
|
Крали Марко е последен княз на балканските славяни преди Османското нашествие, чието царство съществува в самия край на времето на самовилите и змейовете. Той е и последен герой от класически тип. Но какъв е по народност Крали Марко? Сърбин? Македонец? Българин? Той е естествено продължение и несъзнателно въплъщение на балканския си народ и културно-религиозната му традиция, проекция на колективното му словесно съзнание, символ и духовна еманация на цялото южнославянско общество. Има изглежда хора, които са родени за народни герои, независимо от историческата си съдба, независимо от фактите. Писаната история, която винаги ... |
|
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
|
Преписка към Омуртаг И да си Крез, и да крееш, все едно ще прозрееш: човек и добре да живее, не живее добре! ... |
