Художник: Ромина Беневенти. ... Кучето Лупо и енотът Тумба твърдо вярват, че приятните моменти могат да се разтягат. С усмивка. Че нали и устата ви е къса, но усмивката я разтяга! Двамата опашати приятели трескаво и по свой начин откриват света: обясняват си защо леопардите са на петна, за какво служат картините, какво е у дома, защо морето е толкова красиво. Предупреждаваме ви! Отговорите не са от енциклопедиите. ... |
|
|
Художник: Ромина Беневенти. ... Кучето Лупо и енотът Тумба твърдо вярват, че приятните моменти могат да се разтягат. С усмивка. Че нали и устата ви е къса, но усмивката я разтяга! Двамата опашати приятели трескаво и по свой начин откриват света: обясняват си защо леопардите са на петна, за какво служат картините, какво е у дома, защо морето е толкова красиво. Предупреждаваме ви! Отговорите не са от енциклопедиите. ... |
|
|
"Има такива поетични книги - генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След "Посичане на ореха" (1987) и "Немам думи, истина ви казвам" (2015), в "Ексхумация на слънцето" Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че "даденостите" не са от днес и от вчера. "Ексхумация на слънцето" предлага прекрасна ... |
|
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
Авторът е номиниран за международната награда "Астрид Линдгрен". ... "Здравей, хлапе! Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете. И дете си остава до края... Децата на този свят Ту добър съм, ту лош съм, обаче съм човече, което расте. Затова и в закачка, и в плачка ми прощавате: "Той е дете!" Мамо, татко, нерядко и вие сладки, кротки, послушни не сте. Кой не върши от вас щуротии? Значи не само аз съм дете!" Виктор Самуилов ... |
|
|
К като всичко съдържа девет разказа, обединени около темите за избора, клишето в литературата и в житейската ситуация, и мъчителната недостатъчност на информация, която действителността предоставя, за да бъде осмислена. Построени като свободни асоциативни игри с жанрове, тематики и стилистики - будисткият коан, класическото руско повествование, криминалната интрига, кафкианският сюжет, южноамериканският сериал - всеки от разказите представлява вид разследване, издирване на следи и причинно следствени връзки, което героят е принуден да извърши, опитвайки се да разчете събитията в живота си. Сред тях и един black mirror ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
Комиксът "Плодът на познанието" е международен бестселър, преведен на повече от двадесет езика. Това е книга за женското тяло и нашите сложни отношения с него. Какво е прието да наричаме "женски полов орган"? Защо хората развиват такова непримиримо, нееднозначно, противоречиво отношение именно към тази част от човешкото тяло? Защо думата "вулва" отсъства от ежедневния език, а менструацията е табу? Как са се променяли възгледите за биологическия пол през вековете? В търсене на отговори на тези въпроси Лив Стрьомквист се насочва към културата на Античността и Средновековието, Зигмунд Фройд ... |
