"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
В типичния си игрив стил Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър ни поднасят една класическа история, в която се разказва колко е важно да оценяваме това, което имаме."...Класика! Кокошката в леглото и крава върху масата? Читателите се превиват от смях, а след като прочетат цялата книга, веднага я подхващат отново. И отново." Вивиан Френч, в. Гардиън Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
Какво трябва да знаем за хората, които не познаваме?"Как да общуваме с непознати е задължителна книга... Обожавам я. Тя ще промени не само начина, по който възприемате непознатите, а и това как гледате на себе си, на новините, на света изобщо. Тази книга наистина ме промени." Опра Уинфри "Важен източник на съвети за това как наистина да опознаете околните... Гладуел блестящо излага аргумента, че трябва да спрем да вземаме нещата за даденост, да осъзнаем, че никой не е истински прозрачен и да разберем, че (човешкото) поведение е обвързано с невидими обстоятелства." People, Книга на седмицата " ... |
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
Вдъхновена от необичайната логика на децата и умението им да правят удивителни взаимовръзки, книгата "Юху-Буху-Измислячус!" събира 17 кратки стихотворения за различни животни - от крава и пингвин до бухал и пчела. Всяко животно е главен герой в сюжет, който хем е небивал и изненадващ, хем е по свой начин логичен, и подканва децата да сглобяват света по шеметно нов начин. Книжка-упражнение по фантазиране. Игра на невероятни възможности, които обаче звучат логично! Рисунките на Антония Мечкуева капват ароматен мед в лъжицата на детското въображение. ... |
|
"Знамена и ключове" е изследване за приключенията на епиграфа, неговата форма, функциите му, употребите му. Увлекателно написано и с вдъхновяващо внимание към детайла, то повежда из историята на английската и българската литература и я разкрива в непозната досега светлина. Кой първи използва епиграф към свое произведение? Каква е ролята на епиграфите от антични поети, какво е мястото на епиграфите от съвременни автори? Имало ли е мода на епиграфа? Дали епиграфът казва нещо за смисъла на произведението, или препраща навън, към неговия контекст? Като стъпва върху огромна по обем литература. Ангел Игов предлага ... |
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |