"В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами." Георги Господинов Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10-годишен и членува в литературен клуб "Касталия". Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Дръпни, бутни, плъзни. Активна книжка по обичаната рисувана книжка "Патилата на метлата" на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър в превод на Мария Донева. ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери се родил във Франция през 1900 г. Самолетите били току-що изобретени. Антоан мечтаел да полети и когато пораснал, станал пилот - и така започнали неговите приключения. Намерил си работа като доставчик на поща по въздуха, която никой дотогава не бил изпълнявал. Той и колегите му летци пътували до далечни места и откривали нови начини за придвижване. Антоан летял над планини и пустини. Сражавал се с ветрове и бури. Опитвал се да счупи различни авиационни рекорди, а понякога дори катастрофирал. От своя самолет Антоан наблюдавал земята и се вдъхновявал да пише за своя живот и за своите героични ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... "Слънчогледова нива" на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са "Разстояния", "Днес" и "Без часовник") и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е "Сезони"). Нейното кратко въведение към темата "хайбун" е проницателно: "Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения." Сбирката разкрива ... |
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |