Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
"През 1965-а излиза "Три тъжни тигъра"... същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, "червей" според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овреме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на "Три тъжни тигъра" въздава една твърде окъсняла ... |
|
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
|
3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница). Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Кучки вероломни" съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: "скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици" (по "The Independent"). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни ... |
|
|
Един сборник с фф - фамилна фантастика. Трима писатели, едно семейство, една книга. Колекция Шантави истории, при които грешката е неизбежна. Златимир Коларов - лекар, ревматолог, професор. Пише от детските си години - романи, разкази, новели. Досега е публикувал седем художествени книги и заснел с жена си седем сценария - един за игрален и шест за документални филми. За книгите и филмите си е печелил национални и международни награди. Валя Коларова - кинорежисьор, преподавател в НАТФИЗ Кр. Сарафов. И тя пише от детските си години: преди - разкази, сега - сценарии. Режисьор на един игрален филм, четири игрални новели ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
