„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Настоящата книга бе замислена още преди три години и се дължи на приятелството ми с неколцина от най-добрите пловдивски и български поети... Що се отнася до избора на имената, мога да уточня, че това не са всички уважавани и обичани от Пловдив поети, защото настоящият том е само първата книга от поредица. Надявам се в следващия том да имаш удоволствието да споделиш мислите, живота и творчеството на още десетина поети..." Здравко Гълъбов В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите: Николай Заяков Добромир Тонев Александър Бандеров Веселин ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
В този том са включени сценариите "Селцето" (1971 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бялата магия!" (1980 г.) и "Илюзия - книгороман" (1981 г.). ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят ... |
|
|
Романът "На друг език" навлиза в малко изследвани от българската литература области – това е една книга за първозданната сила на Словото и пътя към него. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави достижим и подмамващо потаен едновременно. Книгата е вълнуващо приключение за най-смелите, онези, които имат силата на духа и дързостта на сърцето да поемат по следите на една от най-големите загадки, стояли някога пред човека; загадка, в сравнение с която египетските пирамиди и НЛО-тата биха изглеждали като обикновени технически подробности – загадката на Словото. ... |
|
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
|
|
"В работата си като уредник на къща-музей "Добри Войников" е Шумен попаднах на много архивни материали не само за Добри Войников и свързаните с него лица и събития, но и на някои легенди и предания, публикувани в редактирания от него вестник "Дунавска зора". Опасявам се, че те ще останат неизвестни за поколенията, защото епистоларният им и документален характер не представлява интерес за широката читателска аудитория. Опитах се да ги доближа до бита, до обикновения живот на тогавашните българи, като се рових не само в наши извори, но и в пътеписите на европейски пътешественици, минавали през ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Чудесната книга "Наръчник за мечтатели" на Борис Бонев и Цвета Тюлева е като карта за Страната на мечтите, където, оказва се, никак не е лесно да се озовеш. Налага се да минеш през сериозни изпитания, за да осъзнаеш простата истина, че в Страната на мечтите не можеш да влезеш, защото винаги си бил в нея и тя в теб;). Ния, героинята на книгата, научава Ради, че за да бъде щастлив са нужни две неща – да може да се довери на някого и да вярва в себе си. ... |
|
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
|
Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
