Двуезично издание на български и английски език. ... "Беше преди двайсетина години... Стоях в галерия "Ромфея" и дълго гледах една пясъчна картина на неизвестен тогава за мене художник. В картината беше нарисувано чувство със синтетичния език на природата. Фактурата ѝ, композицията, вътрешният ритъм на цвета, втъкан в органичността на цялото, ми харесаха толкова, че не издържах, взех името на художника, скочих в колата и потеглих за Кюстендил. Исках да видя този художник, да го пипна, да вляза в ателието му и усетя атмосферата, да се докосна до предметите и картините му. Така за първи път се срещнах ... |
|
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
|
"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
|
"Юдит е тиха, за да не събуди двата лебеда Стоя пред огледалото което не е това което очаквах от него Иска ми се да говоря без да поглеждам очите търсят път към прозореца Мисля си за двата лебеда виждам ги да спят в реката да ѝ се доверяват както аз на огледалото въпреки болката но тихо защото двата лебеда спят." Владислав Тинчев (1977) е завършил Немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Хамбургския университет. Издал е стихосбирките: "Сезоните на моята действителност" и "Попадане". Носител е на първа награда в националния ... |
|
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
|
"Книгата "Гошко" е най-новата творба на Силвия Чолева. Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния "герой" тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така ѝ мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл." Иглика ... |
|
|
"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |
