"Нахално честни, красиви - стиховете на Ивайло Добрев са като добре контролирана експлозия. Експлозия в забавен каданс, която връща света към жизнените му основания." Марин Бодаков "Разочарованите са нещастни, но още по-нещастни са разочарованите от разочарованите - разочарованието дори не е тяхно."Ивайло Добрев ... |
|
|
"Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях - от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика - блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
|
Второ издание. ... Кои са малките същества? Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен. Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур. Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
|
"Мили деца, Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП. Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте!“ – със стихове. Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Когато се залавят с фотографските си начинания в постсоциалистическите условия на 90-те години, Мисирков и Богданов се оказват на терен, дефиниран от различни идеологически натоварени зони. Обградени от ново поколение артисти, актьори и режисьори, те превръщат личната си реалност във фотографски летопис, който днес е документ за този период на социална, политическа и икономическа трансформация."Валтер Зайдл Книгата съдържа коментари на Валтер Зайдл, Мария Василева и Георги Лозанов на български и английски език, а в по-голямата си част - фотографии. ... |
|
|
Второ издание. ... "Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини. В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на ... |
|
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
|
„Да се наричаш Сахара“, означава, че той непрекъснато трябва да пътува. Означава името ти, изписано от нечия ръка на вътрешната страна на запотеното стъкло на влака и после изтрито с ръкав. И друга жена. И "Мога ли да седна до вас?". После целувка с вкус на непозната течност, която позволява на пресъхналото гърло да усети вкуса на някой друг. И пясък, който бавно изтича между пръстите, така както всичко изтича един ден... ... |
|
|
Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване... Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов ... |
