"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България. Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата. Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една... Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще. "Уважаеми млади хора - ще кажа, - най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също - доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам - не ... |
|
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
|
Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Взети заедно, седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея. Защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили. Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, "най-красивата от съществуващите". Втората - на квантовата механика, в която се ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Ян Геел е едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на многобройни проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Мускат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк. Той е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и ... |
|
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |
|
|
Роман за живота ни през прехода. ... Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг ... |
|
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
