"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
|
Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Взети заедно, седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея. Защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили. Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, "най-красивата от съществуващите". Втората - на квантовата механика, в която се ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
"До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях. Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
