"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
|
"Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци." The Wall Street Journal "Сериозна, но оптимистична книга - доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в ... |
|
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната и страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."Михаил Шишкин ... |
|
|
"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
|
Алекс е мъж на средна възраст, има жена, която го обича, двама непослушни близнаци и прилична кариера. Защо тогава е измъчван от безсъние и странни мисли? Какво се крие под безупречната на пръв поглед повърхност на живота му? Едно неочаквано пътуване до малко алпийско село в Германия, където пристига сам, за да посрещне своя четиридесет и четвърти рожден ден, ще преобърне съдбата му. Новите познанства ще помогнат на Алекс да изрови забравена травма от детството. Комичното и сериозното се преплитат в романа на Ваня Кралева така, както и в живота. Ваня Кралева е родена в София, където завършва английска гимназия. Има ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Приказки от Оная гора е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния. Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора. Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре - към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията... В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето - с всички онези най-обикновени ... |
|
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
|
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
