"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева, тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
"Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество. Да се помъчиш да откриеш какво поражда яда, гнева, насилието и омразата и да положиш усилия да се справиш с бурните чувства в семейството, в детската градина и на улицата, са две коренно различни неща. ... |
|
"Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно - избор. Малките градчета и хора в своя обикновен живот - с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си. Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич. Прочетете тези разкази - те са глътка чист въздух." Ина Иванова "Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената ѝ ... |
|
"– Леле, колко сме грозни! От петорката наша всеки стреснат подскача, всеки бяга уплашен! Кой от нас е по-гаден? Ни животно, ни птица може с нас да се мери, с тази грозна петица!" Из книгата Запознайте се с антилопата гну, брадавичестата свиня, петнистата хиена, гололикия лешояд и щъркела марабу. Хората ги наричат Грозната петорка. Но такива ли са наистина? "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване." Sunday Times ... |
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме ... |
|
"Честита ни нова книга от Зоя Василева! Тук водата е с прозрачен вкус, калинката трака с точките си, бодливата драка постоянно се отвива, а ако кихнеш - полянката ще полети, понесена от глухарчетата. Пъстроцветното съдържание прелива от свежест и радост, а скокливите стихотворения нямат търпение да разсмеят децата." Мария Донева "Когато чета стихотворенията за деца на Зоя Василева, често се усмихвам: не, тя не е авторът, който пише за деца - тя е детето, което си играе сред думите! Тя очудотворява обичайния свят наоколо - хем му се чуди, хем го превръща в чудо. Шегува се с буквалните му значения. ... |
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |