Константин Илиев определя новата си книга Проблясъци от прожектор като автобиографичен фрагмент, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог - Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър София. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, ... |
|
Пътна връв е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното и да търси отговори: как да бъде майка, когато още носи вината на своите родители? Това е роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново. "Силен, многопластов разказ за любовта, домашното насилие, майчинството, бягството и спасението, написан с чувственост и поетична сила." Ная Мари Айт, автор на When Death Takes Something From You Give It Back "Пътна връв сякаш ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
"Книгата на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя. Покъртителна книга." Александър Секулов Кръстьо Раленков (1965 - 2025) е автор на пет поетически книги и един сборник с разкази Предаване на семейния архив, който излиза посмъртно през декември 2025 г. Носител е на Славейковата награда за поезия ( ... |
|
Зайчето Росита, което живее в Мексико със своето семейство, няма търпение да иде на гости на братовчедка си Полин. Тази година посещението съвпада както с Хелоуин, така и с Ел диа де лос муертос - любимите празници на двете зайчета. Те имат много работа за вършене, за да се приготвят за отбелязването им… Но най-първото, с което трябва да се справи Росита, е страхът. Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |
|
Хокеят на лед е любимият спорт на Морис и той по цял ден мисли за него, а нощем сънува пързалката. Един ден Морис непременно ще стане най-великият хокеист на всички времена! А междувременно го канят в местния хокеен отбор... Морис бърза да докаже на съотборниците си колко го бива и от все сърце мечтае да спечели купата Сенли (заешкото Стенли)! Преди да стигне дотам обаче, ще трябва да преодолее някои пречки, a за целта ще са му нужни постоянство и екипен дух. Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |
|
"Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към ръба на света, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно." Мирела Иванова "Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места - знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия ... |
|
Полянка за снежни човеци е втората книга с приказки на Иванка Могилска. В нея са събрани 14 кратки приказки, посветени на суперсилата на децата да живеят едновременно в реалността и фантазията си; да създават приятелства при всякакви обстоятелства и да се грижат за същества и неща, на които възрастните не биха обърнали внимание. Това е книга за копнежа по това, което искаме, но не можем да имаме веднага, за радостта от живота и за топлината на зимата. Както и в първата книга с приказки на авторката, Шарени сапунени балони, главен герой е момчето, което открива магичния и необясним, ежедневен свят. Детска книга, която ... |
|
"Когато чета Деян Енев, винаги се питам: как е възможно с толкова малко думи да се разкаже толкова много - за хора, съдби, истории, животи и смърти. Тъгувам за Киото е книга, застанала на границата между реалността и притчата, между документалното усещане за делника и вечните символи на войната, болката и надеждата. Написана на език, в който всяка дума тежи." Емил Тонев "Деян Енев може да побере в къс разказ дългия живот на човечеството. От Сътворението до днес. Малко са такива писатели и в българската, и в световната литература. С библейска енергия той сътворява стотици малки светове, които, подобно на ... |