Сборник с разкази. ... Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената. Защото тази битка движи света. Сборникът с разкази "Добър ден, Р." на Силвия Томова е една поредица от погледи през рамо. Уловени са мигове от човешки съжителства, мигове от същности, от умора. Градски човек, вкопчен в хаоса на мегаполиса, в който търси да изяви своето его; отчаян от ... |
|
|
Още една книга с дълго подзаглавие: „Интервюта, текстове, фрагменти – докосвания до хора, събития, места”. Спомени. Съхранени под формата на записки, интервюта, журналистически материали... Когато авторът е обаче Пенка Калинкова – театровед, дългогодишен радиожурналист и общественик, тези спомени са не само емоционално обагрени (лични творчески и човешки пристрастия), те са и подробни до прецизност, подходяща за уважаван исторически архив (историята на Радио Пловдив, годишните издания на фестивалите „Златната ракла”, „Златния ритон”, „Сцена на кръстопът”), и любопитни като личен дневник, в който са ти разрешили да ... |
|
|
Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а ... |
|
|
"За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот "се е напълнил с мъртъвци" и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата и беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение "Точно в три" ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
В края на 2007 година ИК "Жанет 45" издаде антологията "Съвременна турска поезия". В нея са включени по около 20 стихотворения, а така също и сбити биографично-творчески портрети на водещите представители на турската поезия Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер и Гювен Туран. Съставители и преводачи на антологията са авторите Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим. "Антологията съдържа около 120 стихотворения от шестима утвърдени имена в съвременната турска поезия. Смятаме, че това е най-цялостното представяне на турската поезия на български език, която досега бе позната ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Георги Илиев е роден в София преди 33 години. Публикува първите си разкази и есета година преди да влезе в Испанската гимназия. Завършил е "Журналистика" в Американския университет в България, където е поставил седем свои пиеси и публикувал девет. Бил е актьор, радиоводещ, сътрудник за поп-култура на в. "Култура" до приемането си в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA) през 1997. Докато следва в магистърската програма по драматургия, е бил и асистент-преподавател в UCLA Три негови пиеси са поставени в Лос Анджелис, написал е 15 киносценария и работи по втория си роман. С Леон Кац е съавтор на ... |
|
|
Вергил Немчев е роден през 1970 година в Разлог. Автор е на книгата със стихове "Перилата на срока" и сборника разкази "Голямото глезене". През 2003 година получава наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" в Пловдив. Превел е произведения от Чарлс Буковски, Джак Харт, Силия де Фрейне, Уди Алън, Т. С. Елиът. Немчев е един от младите белетристи, които не изпитват сковаващата боязън, че съвремието е жалко, а ежедневното - скучно до сълзи. Със самочувствието на автор, който има нещо за казване, писателят дава гръб на съблазните на случайното, за да сглобява от неговите парчета свои преднамерени ... |
|
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |
|
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |
