"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
|
|
Масови убийства Помниш ли земетресението, което кара ябълките да падат по земята да се търкалят под леглото при тайните прашни деца чашите за кафе да звънят предсказанията по дъното им да се сбъдват целият спомен се изчерпва с това: сервитьорката застанала в рамката на вратата в рамките на благоприличието при бедствия ... |
|
|
Един компютърен гений - самотен чудак, лежал в американски затвор заради своите опасни експерименти - намира свой пълен двойник. Къде? В затънтено българско селце, където е подирил уединение и спокойствие, за да задоволява страстта си към амбициозни електронни игри, целящи да създадат усъвършенстван модел на човешката природа. И много още неща открива героят в новото свое убежище, между които голямата си любов. Това е възелът, от който начева едно занимателно действие, наситено с майсторски преливания на комичното и драматичното. Зад външната прилика между изтънчения интелектуалец и българския пройдоха постепенно се ... |
|
|
Валентин Василев е роден през 1952 г. в София. Завършва строително инженерство в Университета по архитектура и строителство, а по-късно и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като проектант на хидротехнически съоръжения, редактор на научно-техническа литература, водещ на програма Екология в БНТ и БНР. Морето е голямата му любов. Автор е на подводни филми, публикации и изследвания за екологичното състояние на Черно море. Дългогодишен състезател по подводен рибилов, носител на много призове от състезания за купата на България. "С автора на "Ловецът на баракуди" ни е свързвала общата ... |
|
|
В интригуващия, изпъстрен с документирани свидетелства на времето разказ за живота на легендарния музикант и бохем Йосиф Цанков читателите вероятно ще разпознаят и публицистичния темперамент на топжурналистката Валерия Велева, която не крие симпатията си към отсъстващия събеседник на поредния си интимен диалог. Но именно това необичайно предизвикателство се оказва и печелившия ход за авторката, а безпогрешно улученият баладичен тон на нейния разказ възкресява не толкова легендата на един музикантски живот, колкото емоционалната памет на всички, които са имали щастието да попаднат в неговата магнетична аура. ... |
|
|
Разкази ... "... Наистина е много хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на автора си. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това."Пеперуди в рогата" – двойнствеността на заглавието като че ли характеризира най-точно природата на тази проза – сурова мъжка енергия, в която нежността е жива; българска традиция като вътък, облепен с колажите на модерността; с една дума – всичко, ... |
|
|
Йорик се шегува Плътта е жесток и страшен учител. Плътта няма тайни, а само въпроси. Който знае - знае. И само мълчи. Който иска да знае - е просяк. И разбрали, усетили, че всичко е пепел - погрозняват очите ни като думи, подивяват душите ни слепи. Само мъртвата кръв в нас е умна. ... |
|
|
Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Артисти, мениджъри на върха на пирамидата, топ спортисти, музиканти, писатели, майки, дори хора на науката – в интервюта и изследвания всички те посочват, че при създаване на продукт, взимане на решения или преценяване на сложни ситуации разчитат на интуицията си. Едва след това идва рационалното. Нека вярващите доказват, че свръхестественото (било то Бог или друга трансцедентална сила) съществува, вирят нос атеистите. Едва след това ще ви приемем насериозно. И защо? За какъв дявол е нужно да се доказва нещо, което никой никога не е успял да докаже или да отхвърли? Защо трябва да се привеждат логични, разумно обосновани ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
