"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
"От години съм запленен от поезията на Петър Чухов. Допада ми пестеливият изказ, дълбочината на мисълта и кристалната яснота на посланието. Всичко това читателят ще открие и в тази стихосбирка, която бих определил като връх в богатото творчество на един автентичен поет." Цочо Бояджиев "В новата стихосбирка на Петър Чухов се откриват някои от важните особености на неговия поетичен почерк, които го правят разпознаваем - лаконизмът, преобръщанията, неочакваните поанти, поетизирането на всекидневното. Но въпреки това тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете. ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
"Това са дневникови записки, водени в продължение на 3414 дни на борда на 13 кораба, прекосяващи световните морета и океани. От общо 22 рейса най-дългият ми е 291 дни, а най-краткият - 37, когато се наложи да ми бъде оказана хирургична помощ. Освен хроника за моряшкото битие на ход, на котва или в пристанище тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми. Тук са описани стъпките ми по далечни земи, епизоди от историята на Българския морски флот, но преди всичко това е събирателен портрет на моряка, който не се нуждае от идеализация или героизация." Нейко Дамянов ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... Преселница е книга с избрана поезия (стихотворения и бързописи) на Малина Томова. Съставител е поета Иван Цанев, който включва в книгата и допълнителни бележки за Малина. Книгата се издава в памет на Малина Томова, родена на 21 януари 1950 година. През 2025 -а година Малина щеше да навърши 75 години. Към пощенската кутия Виж, Господ да ме осени със здраве за още малко - дордето вечерта полека се избистря и лъкатуши моята сълза. Земята да е напоена и нахранена и над разумната зеленина малиновият храст да аленее като внезапно разцъфтяло чувство. Прозорците измити да гледат свежо към ... |
|
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
