"Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и импровизации. Джазът на езика. А когато музиката стихне, ставаме свидетели на разговори с вътрешните светове, из мъглите на които един Бог пише стихове." Радослав Чичев "Кратки разкази - някои свръхкратки, иронични и бързи, с щипка печал и гъвкав език. В книгата сънищата и явищата живеят заедно, преплетени, неотделими. Смесили са се смешното и тъжното, като меланхолията е надделяла, защото рано или късно идват работниците на съдбата." Силвия Чолева "След като прочетох Сънища и явища, си казах: отдавна не съм чел толкова интересни разкази. И ... |
|
|
Съобщавайки днес за случилото се на 6 септември 1885 г., на съвременния българин се обяснява как денят се подкрепя от единна държава, целия български народ, всички българи, как е довел до демонстрация на силата на единението и до загърбване на личните амбиции и спокойствие. И неизменно остават скрити редица отдавна забравени факти, свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите около неговото утвърждаване. Не става твърде ясно на обществеността, че случилото се е една победа на част от българската политическа класа и княз Александър I над тогавашното, образно казано, ... |
|
|
Имената на авторите на този малък роман - Андрей Булбенко и Марта Кайдановская - са без съмнение псевдоними - и са една от загадките, с които книгата и без това е пълна. Тази загадка ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Аркадий Стругацки и Борис Стругацки и филма на Андрей Тарковски Сталкер (1979), заснет по мотиви на знаменитата им повест Пикник край пътя. Фамилията Кайдановски е рядко срещана в Русия и поради това - лесно разпознаваема: това е фамилията на съветския актьор Александър Кайдановски, изиграл главната роля в Сталкер. В същото време читателите на Стругацки и любителите на ... |
|
|
"Неповторимата материя от думи на Мария Донева обгръща малки и големи, при това в свят, в който никой никъде и никога няма да бъде сам." Здравко Дечев, редактор на книгата "Да говорим с детето за страха, ревността, притеснението... чрез истории и картини, е по-достъпно за него, отколкото да го обучаваме в чувствата." Ели Мантовска от сайта Сладки думи "С тази книжка съхраняваме онова, което точно като любима кукла не искаме да губим." Ненко Генов от сайта Книжни криле Илюстрации: Елена Панайотова. ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
|
"Пленителен, стряскащ, вдъхновяващ разказ за бъдещето от един от най-талантливите и сладкодумни биолози на нашето съвремие. Книгата на Дън е съкровищница от прозрения, стъпващи на най-актуалните научни открития за чудесата на живота на Земята и предизвикателствата пред него." Дейвид Джордж Хаскъл, автор на Невижданата гора "Видообразуване в чудати градски местообитания, вируси, които си набелязват нови жертви по целия свят, плюс най-сериозното предизвикателство, пред което се е изправял животът на Земята през последните два милиона години: вълнуващата, отрезвяваща екология на антропоцена." Ребека Раг ... |
|
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
