"Неповторимата материя от думи на Мария Донева обгръща малки и големи, при това в свят, в който никой никъде и никога няма да бъде сам." Здравко Дечев, редактор на книгата "Да говорим с детето за страха, ревността, притеснението... чрез истории и картини, е по-достъпно за него, отколкото да го обучаваме в чувствата." Ели Мантовска от сайта Сладки думи "С тази книжка съхраняваме онова, което точно като любима кукла не искаме да губим." Ненко Генов от сайта Книжни криле Илюстрации: Елена Панайотова. ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
"Пленителен, стряскащ, вдъхновяващ разказ за бъдещето от един от най-талантливите и сладкодумни биолози на нашето съвремие. Книгата на Дън е съкровищница от прозрения, стъпващи на най-актуалните научни открития за чудесата на живота на Земята и предизвикателствата пред него." Дейвид Джордж Хаскъл, автор на Невижданата гора "Видообразуване в чудати градски местообитания, вируси, които си набелязват нови жертви по целия свят, плюс най-сериозното предизвикателство, пред което се е изправял животът на Земята през последните два милиона години: вълнуващата, отрезвяваща екология на антропоцена." Ребека Раг ... |
|
"Пелевин отдавна е възхваляван като своеобразен оракул, който успява да предвиди руското постистинно, неоимпериалистическо настояще. Почитателите му вярват, че романите му са предсказали възхода на Путиновото политическо насилие, залеза на постсъветска Русия и превръщането ѝ в менте демокрация." The Guardian "Виктор Пелевин e не само писател - той е социокултурен феномен и върховен национален гуру." Александър Свирилин "Transhumanism Inc. напомня влакче на ужасите: в продължение на сто страници нищо не се случва, [...] после сюжетът внезапно започва да се развива с безумна скорост, и много ... |
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |