"Има книги портрети, книги приключения, книги откровения, книги пътувания... За евреите и други демони е книга, побрала всичко това. И книга отвъд него. Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си." Мария Касимова-Моасе "Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: За евреите и други демони трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
От цяло поколение насам обществото и отделните му членове се опитват да преработят факта, че днес всеки от нас, независимо от възрастта, е значително по-силен, компетентен и самоуверен, отколкото сме вярвали, че е възможно. Търсенето на здравословен баланс между желанието да сътрудничим и да се адаптираме, от една страна, и потребността от неприкосновеност и лични граници, от друга, днес е в центъра на вниманието повече от всякога. Възпитатели, педагози, хора като мен спорят по куп теми, но по един въпрос са единодушни и нито изпитват съмнения, нито се впускат в дебати. Всички са съгласни, че децата имат нужда от ... |
|
|
"Решено е да тръгнат на тринайсети, вторник. Авиаторска тактика за надхитряне на смъртта - избираш фатален ден и го предизвикваш. Компасите са окачени, навигационните таблици изчислени, радиото изпробвано, ластиците на амортисьорите плътно намотани на осите си, текстилните обшивки подсушени, водата от радиатора филтрирана. Всеки нит, болт и шев е двукратно проверен. Обувките са излъскани. Термосите с горещ чай са приготвени. Сандвичите са внимателно опаковани. Списъците се отмятат надлежно. Качват се, съпроводени от откъслечни възгласи, закопчават коланите, проверяват за пореден път инструментите. Секундантът подава ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |
|
|
В тези приказки кучетата тичат с лампи на главите, за да пазят приятелите си от тъмното. Драконите живеят в пералнята. Пейките се превръщат в подводници. Трамваите са недоспали. Жабите решават кръстословици, а магаретата паркират каручките си в края на пролетта, началото на лятото. Светът е, какъвто поискаме да го видим. В тези 16 истории едно малко момче расте в свят на ежедневни чудеса. Последвайте го и вие. От кратките приказки в Шарени сапунени балони децата получават отговор на важни въпроси, които избягват да ви задават, например: Може ли да си приятел на всички? Защо тролеите са вечно сърдити? Защо магарето ... |
|
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
|
Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване - там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства. Ния, млада адвокатка, не харесва тълпите и не може да си обясни защо Островът е толкова популярна дестинация. Налага се да го посети служебно, заедно с ... |
