"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
"На прага на XX век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история. За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни ... |
|
|
"Иван Кулеков не е шегобиец, не е хуморист, не е сатирик. Той е умен човек, попаднал в териториите на глупостта. Кулеков свидетелства за истината. Истините звучат парадоксално сред плачевната долина на лъжата. Парадоксът предизвиква масов смях и веселба. На Кулеков не му е смешно. Той е натрупал достатъчно печал." Георги Каприев Иван Кулеков (1951) е автор на книгите На нов ред (1985), Ръкописи (1989), История на Болгаріа (1999), Фотописи (2009), Разумът на съня (2015), Бележки за забравяне (2019), Senza tempo, senza ordine, senza indirizo (Италия, 2001), Harmadik szemelyben (Унгария, 2006), включен е ... |
|
|
"Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа... Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише. Затова в особени белези мога да отбележа: особен талант - да общува с всеки и с всички - от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание - да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст - готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек... и света по-добър." Велимир Велев Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, ... |
|
|
"Има книги портрети, книги приключения, книги откровения, книги пътувания... За евреите и други демони е книга, побрала всичко това. И книга отвъд него. Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си." Мария Касимова-Моасе "Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: За евреите и други демони трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
"Решено е да тръгнат на тринайсети, вторник. Авиаторска тактика за надхитряне на смъртта - избираш фатален ден и го предизвикваш. Компасите са окачени, навигационните таблици изчислени, радиото изпробвано, ластиците на амортисьорите плътно намотани на осите си, текстилните обшивки подсушени, водата от радиатора филтрирана. Всеки нит, болт и шев е двукратно проверен. Обувките са излъскани. Термосите с горещ чай са приготвени. Сандвичите са внимателно опаковани. Списъците се отмятат надлежно. Качват се, съпроводени от откъслечни възгласи, закопчават коланите, проверяват за пореден път инструментите. Секундантът подава ... |
|
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |
