Мари е дъщеря на червив с пари оръжеен магнат от Норвегия. Живее с прислуга и частни учители в имение, от което копнее да се отърве. Момичето плаща на свой познат геймър да превърти невъзможната игра Кеплер62 и получава мистериозно съобщение, след което се озовава в свръхсекретната Зона 51 в пустинята Невада. Какво се крие в подземията на полигона? Наистина ли Мари е избрана да участва в космическа експедиция? А ще може ли да се откаже, ако веднъж даде съгласието си? Кеплер62 е вълнуваща научнофантастична поредица с автори Бьорн Суртлан и Тимо Парвела, които се редуват да пишат книгите (първа, трета и пета са дело на ... |
|
|
От цяло поколение насам обществото и отделните му членове се опитват да преработят факта, че днес всеки от нас, независимо от възрастта, е значително по-силен, компетентен и самоуверен, отколкото сме вярвали, че е възможно. Търсенето на здравословен баланс между желанието да сътрудничим и да се адаптираме, от една страна, и потребността от неприкосновеност и лични граници, от друга, днес е в центъра на вниманието повече от всякога. Възпитатели, педагози, хора като мен спорят по куп теми, но по един въпрос са единодушни и нито изпитват съмнения, нито се впускат в дебати. Всички са съгласни, че децата имат нужда от ... |
|
|
"Иван Кулеков не е шегобиец, не е хуморист, не е сатирик. Той е умен човек, попаднал в териториите на глупостта. Кулеков свидетелства за истината. Истините звучат парадоксално сред плачевната долина на лъжата. Парадоксът предизвиква масов смях и веселба. На Кулеков не му е смешно. Той е натрупал достатъчно печал." Георги Каприев Иван Кулеков (1951) е автор на книгите На нов ред (1985), Ръкописи (1989), История на Болгаріа (1999), Фотописи (2009), Разумът на съня (2015), Бележки за забравяне (2019), Senza tempo, senza ordine, senza indirizo (Италия, 2001), Harmadik szemelyben (Унгария, 2006), включен е ... |
|
|
Пътна връв е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното и да търси отговори: как да бъде майка, когато още носи вината на своите родители? Това е роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново. "Силен, многопластов разказ за любовта, домашното насилие, майчинството, бягството и спасението, написан с чувственост и поетична сила." Ная Мари Айт, автор на When Death Takes Something From You Give It Back "Пътна връв сякаш ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
|
"Стиховете на Катя са изненадващо смели житейски характеристики,озвучени оригинално - рязко и в риска си задъхано причудливи. Искрено ѝ се зарадвах!" Иван Теофилов "Тревожно писане в упор, в чиято деликатна категоричност въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини означава болезнеността да се раждаш всеки път отново и отново - с мозък без почивка и сърце без дъх." Йордан Велчев "Поезията на Катя Димитрова е странна птица, не защото има страх от високото, а защото ценните неща са по необходимост поне малко странни. Страхът е тема в книгата, но той винаги е близо до ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
