И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
С приложение на житие на св. Сава Сръбски ... Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата. Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, ... |
|
|
Заглавието "Изкуство и власт" събира интервюта с известния скулптор от периода 1990-2002, писма и статии, отзиви за него от фигури като Стефан Цанев, Виктор Пасков, Дончо Цончев, Тошо Тошев, както и богат снимков материал. Тук Вежди Рашидов се откроява както със силната си обществена ангажираност, така и с редица "домашни" качества, дори със своите пороци. В годините след обрата през 1989 г. той не случайно е един от най-обикнатите хора за масмедиите. Това е така, защото словото му притежава живеца, който липсва у повечето интелектуалци. Така ако трябва да се избере една ключова дума, която да е ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
|
"Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци." The Wall Street Journal "Сериозна, но оптимистична книга - доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в ... |
|
|
"Кое ли дете не мечтае за чуден и неповторим подарък от Дядо Коледа? Разбира се, всички. Но, за да разберете коя е Коледунка и защо Петьо и Снежко пътуват през сняг и вихрушки, помагат на малкото зайче, преследвани са от свирепа мечка стръвница, а после плават по река Нил и се борят с крокодили в джунглата, прочете чудната детска книга в рими на Мая Дългъчева. Накрая малкият герой получава мечтания подарък, а приключенията с верния му приятел Снежко оставят за него неизлечим спомен. Доброто приятелството, помощта към по-слабите и себепожертвованието са едни от основните качества, на които авторката иска да научи ... |
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
