"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената. Защото тази битка движи света. Сборникът с разкази "Добър ден, Р." на Силвия Томова е една поредица от погледи през рамо. Уловени са мигове от човешки съжителства, мигове от същности, от умора. Градски човек, вкопчен в хаоса на мегаполиса, в който търси да изяви своето его; отчаян от ... |
|
|
Още една книга с дълго подзаглавие: „Интервюта, текстове, фрагменти – докосвания до хора, събития, места”. Спомени. Съхранени под формата на записки, интервюта, журналистически материали... Когато авторът е обаче Пенка Калинкова – театровед, дългогодишен радиожурналист и общественик, тези спомени са не само емоционално обагрени (лични творчески и човешки пристрастия), те са и подробни до прецизност, подходяща за уважаван исторически архив (историята на Радио Пловдив, годишните издания на фестивалите „Златната ракла”, „Златния ритон”, „Сцена на кръстопът”), и любопитни като личен дневник, в който са ти разрешили да ... |
|
|
Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а ... |
|
|
В края на 2007 година ИК "Жанет 45" издаде антологията "Съвременна турска поезия". В нея са включени по около 20 стихотворения, а така също и сбити биографично-творчески портрети на водещите представители на турската поезия Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер и Гювен Туран. Съставители и преводачи на антологията са авторите Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим. "Антологията съдържа около 120 стихотворения от шестима утвърдени имена в съвременната турска поезия. Смятаме, че това е най-цялостното представяне на турската поезия на български език, която досега бе позната ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
