Етюди и критики ... "Така структурирана, книгата "Накърнимото" издава собствените ми авторски претенции към българската и преводната художествена литература и хуманитаристика, публикувана у нас през последното десетилетие на XX век, както и някои хаотични наблюдения върху "това наоколо" през наблюдавания период, пряко или косвено свързано с обекта на литературата. Текстовете са подбрани на принципа на представителната извадка - есета и литературна критика, по-голяма част от които излизали на страниците на специализирания литературен печат през периода." ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
„Екзекуторът” на Стефан Кисьов не е история за обикновен убиец. Той не е и просто Палача на Системата, нейна жертва, част от механизма на жестокост и организирано насилие, въпреки че е и това. Не е и само мечтател-утопист. Този разказ, на моменти секващ дъха, е разказ преди всичко за оцеляването, надеждата, катарзиса на духа. Една история за търсенето на смисъла на живота чрез страданието и болката. В тази своя книга Стефан Кисьов ни лекува от греховете на миналото, натоварвайки своя герой с най-тежките от тях, не преставайки – въпреки ужасите и жестокостта – да вярва в красотата и доброто. Езикът Кохао Ронго-Ронго е от ... |
|
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та. " ... |
|
|
Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото и гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят. Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга. ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
С приложение на житие на св. Сава Сръбски ... Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата. Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, ... |
|
|
Заглавието "Изкуство и власт" събира интервюта с известния скулптор от периода 1990-2002, писма и статии, отзиви за него от фигури като Стефан Цанев, Виктор Пасков, Дончо Цончев, Тошо Тошев, както и богат снимков материал. Тук Вежди Рашидов се откроява както със силната си обществена ангажираност, така и с редица "домашни" качества, дори със своите пороци. В годините след обрата през 1989 г. той не случайно е един от най-обикнатите хора за масмедиите. Това е така, защото словото му притежава живеца, който липсва у повечето интелектуалци. Така ако трябва да се избере една ключова дума, която да е ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
Всички деца от Детското отделение се чувстват по-добре, когато ги посещава болничното куче Дот. И когато един от пациентите е в опасност, Дот намира начин да го спаси! Това е история за доброта и смелост - и за едно много сърцато куче. Илюстратор: Сара Огилви. ... |
