"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
Готови ли сте за пътешествие от Северния до Южния полюс? Храбрият малък пингвин Джонти ще се хвърли в приключението на живота си! Но дали ще успее да преплува целия път чак до Антарктика? Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
|
|
"Безкраен свършек на света е сборник с човешки истории за последната възможност да огледаме самотата си в другия и да се свържем. Преди да осъзнаем мисълта, че апокалипсисът вилнее вън, а ние сме свикнали с него, без да вземаме страна между ангелите и демоните му. В тези дистопични, кафкиански, клаустрофобични сюжети светът е подозрително познат, а абсурдът и спорадичният смях нагарчат." Антония Апостолова "В своите разкази Боян Тончев смъква завесата на заблуди от лицето на човека и ни позволява да го видим такъв, какъвто е: обикновен, крехък, раним, наивен, внезапно смъртен и неочаквано щастлив. ... |
|
|
Теодор е много умно зайче. Обича да прави оригами и да решава задачи по математика. И носи очила. Точно заради очилата някои негови съученици на шега го наричат Тео Къртицата. Въпреки подигравките обаче, той е твърдо решен да намери път към тях и да направи така, че те сами да поискат да му бъдат приятели. Дали възрастните ще се сетят как да му помогнат да се справи? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е важно да бъдеш себе си. Полин е мъничка и е родена без опашка. Теодор ... |
|
|
"Задвижван от фантасмагоричен, почти приказен сюжет, но обърнат изцяло към реалността, Шум в ухото е роман за липсите. Може да се чете и като заиграване с опорните точки на персоналната, семейната и националната ни памет. Много е възможно авторът да е мислил книгата си и като своеобразен литературен екзорсизъм, а защо не и като апология на надеждата. Важно е обаче да предупредя - предстои ви необезопасено спускане със скоростно влакче, затова се дръжте здраво!" Красимир Лозанов "При Кирил Нейков смешното и носталгичното, абсурдното и тъжно-романтичното, клетото и умилителното са споени - така както беше ... |
|
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
