Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
"– Бабо, ти написа пет книжки за Малката Божана. Но аз вече пораснах... Е, не много, но може да се каже, че вече съм Малката Голяма Божана. Хайде сега да напишеш още няколко приказки. – Ако ми помагаш пак, може и да напиша – засмяно отвърна баба Божана... – Ще ти помагам, бабо, как няма да ти помагам! А като порасна съвсем, сама ще си ги пиша!" Божана Апостолова И така на бял свят се появяват новите приказки на Божана Апостолова. В първата от тях – "Малката Голяма Божана и дяволчето Тук" – ще научите, че когато децата растат, растат и белите им. Но пък доброто сърце и добрите приятели винаги оправят ... |
|
|
Разговори с Петър Увалиев. ... "Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на ... |
|
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
|
"Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му - аромат на кафе "Житан", Сена, любов и вечност. Благодаря на Емил, че ме заведе за пръв път там. направихме едни знаменити концерти в театър "Л'Еуропеен"... В началото оркестърът, Васко Андреев, Кушлеви и аз спяхме в един хотел в Латинския квартал, а Емил и Мариета живееха в къщата на Далида в Монмартър. След няколко дни се преместих при тях. Гледахме от балкона Далида и прекрасната и градина и тя ни махаше усмихната..." Богдана Карадочева ... |
|
|
Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Четвърто издание. ... Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита "Мушморок такъв!", значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. "Ние мушмороците" е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници, сиреч - четиво за прозорливи, сърдечни и, честно казано, малко палави хора. Авторът Виктор Самуилов, подкрепен в случая от впечатляващия талант на художничката Яна Левиева, говори с хлапето, което живее във всеки от вас, не от вчера. ... |
|
|
"Пелевин отдавна е възхваляван като своеобразен оракул, който успява да предвиди руското постистинно, неоимпериалистическо настояще. Почитателите му вярват, че романите му са предсказали възхода на Путиновото политическо насилие, залеза на постсъветска Русия и превръщането ѝ в менте демокрация." The Guardian "Виктор Пелевин e не само писател - той е социокултурен феномен и върховен национален гуру." Александър Свирилин "Transhumanism Inc. напомня влакче на ужасите: в продължение на сто страници нищо не се случва, [...] после сюжетът внезапно започва да се развива с безумна скорост, и много ... |
|
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
