"Искрени, дълбоки и понякога насмешливи са тези разкази. Корени и светила е сборник, в който - като в огледало - са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устояваш. Много, много силен дебют! Прозата на Любослава Трайкова няма да ви остави безразлични." Ина Иванова Любослава Трайкова е родена през 1984 в София. Завършва гимназия с немски език в Самоков, учи журналистика в НБУ, а след това магистратури по електронни медии в СУ Св. Климент Охридски и творческо писане в НБУ. ... |
|
|
"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... Преселница е книга с избрана поезия (стихотворения и бързописи) на Малина Томова. Съставител е поета Иван Цанев, който включва в книгата и допълнителни бележки за Малина. Книгата се издава в памет на Малина Томова, родена на 21 януари 1950 година. През 2025 -а година Малина щеше да навърши 75 години. Към пощенската кутия Виж, Господ да ме осени със здраве за още малко - дордето вечерта полека се избистря и лъкатуши моята сълза. Земята да е напоена и нахранена и над разумната зеленина малиновият храст да аленее като внезапно разцъфтяло чувство. Прозорците измити да гледат свежо към ... |
|
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
Съставител: Остап Сливински. ... "Когато започва война, думите стават излишни - нужни са действия. После се оказва, че самите думи са се променили, разпаднали са се, придобили са нова сетивност и звук. Речник на войната започна с фрагменти от чути и преживени истории и се превърна в начин за осмисляне на опита, придобит от тежките загуби и необратимостта, болката и Вярата в победата. Сред хората, с чийто глас говори Речник на Войната, са тези, които с били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти. Понякога тези истории са само леко ... |
|
|
"Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа... Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише. Затова в особени белези мога да отбележа: особен талант - да общува с всеки и с всички - от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание - да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст - готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек... и света по-добър." Велимир Велев Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
"Сборникът с разкази Неизбежният наследник е своеобразен паноптикум на българския XX век. Моментна снимка на едно безвъзвратно отминало време и на неговите музейни вече човешки типажи и език - хора, направени от кремък, люти чушки, зевзеци, занаятчии и неизбежни наследници. Написани с много хумор и ирония, с жив и цветист език, разказите отдават почит на Алековото сладкодумие и Чудомировите образи. От войните през първата половина на века, през годините на социализъм до прехода към новото време, Симеон Ботев проследява жалоните, абсурдите и таласъмите на времето, като извежда на преден план самобитни персонажи ... |
