"В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да разобличи собственото ѝ апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада.... Отделните романови глави често започват с обширни цитати от Алексиада, които биват сетне редактирани като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена ... |
|
Пътуване до Амазония, център на света."Много книги са писани за Амазония, но тази е разтърсващо умопомрачителна. Прочетете я и разберете." Фред Пиърс "Опустошителна, изключителна и незабравима." Words Without Borders "Елиане Брум е най-добрата журналистка в бразилската преса и с право най-награждаваната в Бразилия." Globo "Във време на климатичен срив, изтъква Брум, центърът на света не са примерно Делфи или Йерусалим, нито някой от модерните ни центрове на политическо влияние; центърът е и трябва да бъде Амазония." The New York Times "Книгата на Елиане Брум излъчва страст ... |
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Из книгата Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
"Разказите на Дилян Еленков са откачени, шантави, странни, необикновени, неочаквани и поради това хубави, много хубави. Изпълнени са с такъв абсурден, сюрреалистичен маниер, който обаче звучи, сякаш е нещо напълно истинско, напълно действително, напълно преживяно. Не може да не се отчете усетът на автора за детайла, за дребните думички и случки, които придават на разказите плът и кръв, вкус и форма, правят ги истински." Митко Новков Дилян Еленков (1978, София) е писател, музикант и художник. Автор е на стихосбирките Ципове, копчета, дни (2011) и Ангелите ще го отнесат (2017). Сценарист е на четиринайсет ... |
|
На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят. Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. ... |
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |