"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Артисти, мениджъри на върха на пирамидата, топ спортисти, музиканти, писатели, майки, дори хора на науката – в интервюта и изследвания всички те посочват, че при създаване на продукт, взимане на решения или преценяване на сложни ситуации разчитат на интуицията си. Едва след това идва рационалното. Нека вярващите доказват, че свръхестественото (било то Бог или друга трансцедентална сила) съществува, вирят нос атеистите. Едва след това ще ви приемем насериозно. И защо? За какъв дявол е нужно да се доказва нещо, което никой никога не е успял да докаже или да отхвърли? Защо трябва да се привеждат логични, разумно обосновани ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
|
Стихотворения ... Първи сняг Студени сме към зимата. Снегът е бедността на Бога. Но пак замръзваме пред първи сняг. И подозренията ми към лятото кристализират - нечовешка е природата му - чудовищното изобилие на красота! Как лесно всяко изобилие превръща ни в чудовища... Дори и само затова, че сме бозайници - деца на оня първи сняг, превърнал динозаврите във въглища. ... |
|
|
„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“ Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize „Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Милан Кундера, поетика.“ Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия „Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“ Градска библиотека, Прага „Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“ Literární noviny „Правим аналогия с митовете на ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
|
"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената. Онези, които познават Румен Леонидов и неговите стихове, вероятно си дават сметка, че съприкосновението с поезията му не е еднозначно изживяване като "музика за душата". В неудобния й свят търсачите на интелектуални удоволствия могат да стъпят накриво. Могат да се изпонарежат в стърчащите стъкла на изгрева. Има опасност да срещнат ангел, който ще им бръкне в мозъка. Защото в "Сляпа неделя" двубоят между повседневното и пространствата на духа няма предизвестен край. Ще се убедите, че Румен Леонидов вече не подбира оръжията в продължаващата ... |
|
|
Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
