„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“ Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize „Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Милан Кундера, поетика.“ Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия „Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“ Градска библиотека, Прага „Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“ Literární noviny „Правим аналогия с митовете на ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
|
"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената. Онези, които познават Румен Леонидов и неговите стихове, вероятно си дават сметка, че съприкосновението с поезията му не е еднозначно изживяване като "музика за душата". В неудобния й свят търсачите на интелектуални удоволствия могат да стъпят накриво. Могат да се изпонарежат в стърчащите стъкла на изгрева. Има опасност да срещнат ангел, който ще им бръкне в мозъка. Защото в "Сляпа неделя" двубоят между повседневното и пространствата на духа няма предизвестен край. Ще се убедите, че Румен Леонидов вече не подбира оръжията в продължаващата ... |
|
|
Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
|
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
Мустакатко Кой човек е дядо, кой е баба да се различава лесно трябва Затова си има ясни знаци - дядото например е с мустаци. Ако без мустаци е, тогава той за баба може да минава. Аз обаче няма да рискувам и мустаци ще си нарисувам. Дядо Пънч Панделката Пеперуда приказно голяма пърха върху моята глава. Кацнала там с помощта на мама, паднелка крилата е това. Аз стоя под нея любопитна - ще извадя ли такъв късмет: с перките на панделка да литна, сякаш че съм вертолет! Дядо Пънч Снимките в книжката са направени от автора, а също от познати, непознати и приятели, на които Дядо Пънч благодари от все сърце. Някои от ... |
|
|
Книгата включва пиесите: Лавина Задънена улица Кепе Хеликоптер Тунджер Джюдженоглу е роден през 1944 г. в Чорум. Завършва специалност Библиотекарство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. След като заема различни длъжности в държавния културно-просветен сектор, от 1983 г. се посвещава на свободна творческа практика. Дълги години е член на Драматургическия съвет към Генералната дирекция на Държавните театри на Република Турция, член на ПЕН, преподавател по драматургия в частна консерватория в Истанбул, колумнист в специализирани театрални издания. От 80-те години на миналия век името ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
