"Представителят на групата "Литература Диктатура" Светослав Терзийски дебютира с разказите от книгата "Безпризорни ангели". Историите ни срещат с доста колоритни персонажи, сред които се вмъкват "безпризорни ангели", херувими, архангели и всевъзможни паднали герои и обитатели на небесните селения. Динамичен сюжет, силна ирония, хумор, примесен с цинизъм са инструментите за справяне в баналния контекст на ежедневието." Мария Калинова, "Литературен вестник""Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от ... |
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |
|
"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
Дълго време турската проза беше представяна от мъже, което наложи да се мисли, че писането е мъжка работа. В такава обстановка турската женска проза смело проправи пътя си и успя да се наложи категорично и по интересен начин. Новаторските търсения от 60-те години на миналия век в турската проза прозират и в творчеството на писателките от 90-те, обуславяйки развоя на тематичното амплоа и установяването на новаторските форми в турската женска проза: промяна във формата, богато разгърнат изказ, майсторско боравене с езиковия компонент, освободени от традицията наративни похвати. Откриването на турската проза към света след ... |
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
Испанската Гражданска война (1936 - 1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война - обявяват те - е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ". И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди. За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на ... |
|
Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните ... |
|
"Кой луната кръгла ще запали и търкулне долу на Земята, пръстите ми тънки ще погали, ще докосне струната в душата? С устни кой ще ме целуне леко по челото нежно, като мама, за да отлетя насън далеко... И в нощта светулка да му стана." ... |
|
С настоящото проучване се назовава двусмислената подбуда един теоретичен проблем, какъвто е проблемът за времето у Хайдегер, многократно обсъждан и обременен с противоречива изследователска история, да се оттегли за преразглеждането му като иманентно на текста времево измерение, към детайлния прочит на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им иде да улесни обгледимостта на обстойното представяне, наложително, впрочем, и поради това, че досега не са превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер следва да възвърне проблемността си, проследен в комплицираността на отделни текстови ... |
|
Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца. Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не умеят да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са ... |
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
"Писах този роман в дълбока нелегалност през 60-те години в Москва. И дума не можеше да става да бъде публикуван в СССР, макар да не таеше нищо "политическо". Затова пък в него беше кошмарът на този свят, на целия свят... Пишех го в ситуация на отчаяние, когато сякаш всички надежди бяха рухнали, включително вярата в безсмъртието, вярата в Бог... Много дълбока ми изглежда интерпретацията на американския писател Джеймс Макконки:"...Произведенията на Мамлеев са метафорично изображение на нашите духовни бедствия... В тях заобикалящата ни действителност и нейните характеристики са пределно сюрреални; земята ... |