Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
"Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. "Езикът разкрива всичко" - казва Клемперер." Нина Пауър, културолог и преводач "Бележникът на един филолог" е ключово произведение в опитите да се обясни и преодолее "Lingua Tertii Imperii", езика на Третия райх. И днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да бъде изключително актуална, ставаме свидетели на нарастваща ... |
|
"Знамена и ключове" е изследване за приключенията на епиграфа, неговата форма, функциите му, употребите му. Увлекателно написано и с вдъхновяващо внимание към детайла, то повежда из историята на английската и българската литература и я разкрива в непозната досега светлина. Кой първи използва епиграф към свое произведение? Каква е ролята на епиграфите от антични поети, какво е мястото на епиграфите от съвременни автори? Имало ли е мода на епиграфа? Дали епиграфът казва нещо за смисъла на произведението, или препраща навън, към неговия контекст? Като стъпва върху огромна по обем литература. Ангел Игов предлага ... |
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
|
В своята книга, "Какво е да си майка", популярната и любима на децата авторка Мая Дългъчева отново изненадва със свежестта на творческите си откровения. Този път тя се е обърнала към една от "вечните" теми в детската литература - темата за майката, най-обичаният и незаменим спътник в живота на всяко живо същество и чрез хармоничната вселена на думите, вплетени в поетични строфи, е намерила най-верния път към чистите и благодарни детски сърца. Ненатрапчиво и искрено, чрез метафорично опредметения свят на детската чувствителност, Мая Дългъчева успява да внуши на най-малките читатели всеобемащата ... |
|
"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
"Обрат-но в себе си" е втората ми поетическа книга. Заглавието ѝ дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и ... |
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |
|
"Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България - и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките." Амелия Личева "Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени - история на оцеляването, което е неспирен процес - тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност ... |
|
Единайсет: толкова са играчите от един отбор на терена; толкова са докосванията на топката, с които Диего Армандо Марадона (1960 - 2020) надиграва английската защита и вкарва Гола на века на 22 юни 1986 г.; толкова са и главите в тази книга. Нейният автор Паоло Касталди (1982) разказва знакови моменти от живота на несравнимия аржентинец в рисунки и текст, възхита и признателност, факти и фантазия. В приложение: биография с най-важните събития от шестте десетилетия на Марадона, както и препратки към книги, песни, филми и дори едно вино с неговото име."Графичен роман, който не се стреми да е биографичен, не тече ... |