"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те , от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов . ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров , когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски , Майлс Дейвис, Толстой , Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |