Трето преработено издание. ... Приказки от Оная гора е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния. Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора. Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре - към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията... В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето - с всички онези най-обикновени ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Черешата на един народ: 30 години по-късно. Ключовата стихосбирка на Георги Господинов от зимата на 1996-а „Черешата на един народ“ с незабравимото оформление на Яна Левиева излиза в специално издание 30 години по-късно. Определяна като едно от литературните събития на 1990-те, книгата е забелязана от критици и читатели още при самото си публикуване. Печели Наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра стихосбирка на годината. Стихотворения, като Черешата на един народ (дало заглавието на книгата), За леката душа, Образование свише, Роден на 7 януари, Жената на август, За чакъла на земята, Тайните веч&# ... |
|
|
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!" Недялко Славов "За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства - и в тази ... |
|
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
"На прага на XX век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история. За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни ... |
|
|
"Здравка Евтимова е авторка с извънмерен талант да описва човечността, скрита в нас. Най-четената и обичаната в страната си. Може би е време автор от България най-накрая да спечели Нобеловата награда за литература." laSexta (Испания) "Тя е голям майстор на късия разказ и успява с няколко изречения да въвлече читателя в нечия съдба, като най-често го прави чрез недоизказаностите и премълчаванията […] Езикът ѝ е поетичен и богат на образи, видимо повлиян от микрокосмоса на автори като Алис Мънро." Олга Хохвайс, Deutschlandfunk Kultur, Studio 9 "Евтимова с лекота съчетава фантастичното и ... |
|
|
Сага за съдбата на едно семейство в началото на ХХ век, когато все още имат смисъл думите "доблест" и "чест". Храбри офицери, обикновени хора, пламенни любовници, изискани аристократи - всички тях среща Зана, красива млада жена, по житейския си път. Път, който минава през елегантните салони на довоенен Букурещ и завършва в палещата пустиня на Близкия изток. Това е история за алчност и преданост, за висши човешки добродетели и низки страсти, за верски различия и етническа търпимост. История за многообразието на живота. Кармен Мишу е родена във Видин. Там завършва езикова гимназия, а впоследствие ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
