Изданието се посвещава на 150 години от рождението на писателя. Пренебрегван 75 години от издателства и литературни "естети", критици и идеолози, романът "Висящ мост" на Антон Страшимиров възкръсва от забвението. Читателите ще съпреживеят бурни времена от нашата история в началото на 20 век, когато девизът "Да живее смъртта, момци!" носи повече живот, отколкото отстъпление, и в които парадоксалните проникновения на една неспокойна душа провокират размишления, не по-малко актуални и днес..."Момчета, Бог дава земи само на храбрите си народи... Да се вредим със своя народ: той пак нас ... |
|
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
|
"Емпромптю" - неговият двадесети сборник - предлага на читателите вълшебна игра на теми, жанрове и изненади в тридесет и шест нови разказа на писателя. Автор на над 270 разказа, публикувани в периодичния печат, сборници и антологии от 1980 г. насам, Емануил Икономов печели голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция."Възхищавам се на умението на Емануил Икономов да вижда необикновеното в привидно тривиалното. Затова и ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
|
"Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи - то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие... В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа." Илко Димитров "Тази книга - "С. Малка бяла книга за незаглъхващи перкусии" - заслужава специално, задълбочено и обширно говорене... Няма да го направя сега. Това е една чудовищна книга - двамата автори в нея се "прескачат", сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш ... |
|
|
"Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Аз съм пълна с истории, ще прочетем във втората ѝ половина. Авторката ѝ, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани цели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии - български, шведски, английски. Първата ѝ прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си ... |
|
|
Джобни алогизми. "Червилото на кметицата" сглобява парченца от разбития свят в нещо ново и наглед абсурдно, което обаче разкрива повече за същността на цялото. Объркването ни идва от навика, не от истината, а истината не е една. Всеки малък алогизъм на Симона Алекс остава в джоба и когато бъркаме в него, за да платим деня, денят също се отплаща." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
Книги 
