И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота? ... Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса "Какво цените най-много в живота?". Получава различни отговори: някои - шаблонни, други - искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
|
"Несъгласни думи - 2" на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското - както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида - в общността, на физичното - в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Изкушението да припознаем в героите на "Операция "Марсов венец" реални лица е много голямо, но авторът сам твърди, че "всичко в тази книга е плод на авторовото въображение и всички съвпадения с реални лица и ситуации са случайни". Ние, естествено, не трябва да се оставяме да бъдем подведени, защото някои събития и личности, описани в романа, напомнят поразително скандални събития и личности от близкото ни минало, макар че, разбира се, писателското въображение е доукрасило и добавило или ... |
|
|
"Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. "Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада" във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си ... |
|
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
|
Носител на Европейската награда за литература. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Тази книга се роди от гняв, но накрая се получи нещо като обяснение в любов. Защото започнах да си припомням. Аз обичам Созопол и продължавам да го обичам дори и сега, толкова променен, толкова обратен на самата идея какво според мен представлява. А дали това е разказ за града или за мен, или може би за цялото ми поколение - аз не знам. Много пъти са ме питали дали наистина потъва на дъното на морето, или все пак финалът е отворен. Не е отворен. Наистина потъва. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Закъснял близо четири десетилетия с появата си, "Роман за един пияница" е модерен в най-добрия смисъл на думата; той се чете "на един дъх" и звучи съвременно, все едно е писан сега. Хаим Оливер е проникнал в същността на алкохолизма - тема, която е почти табу по времето на социализма. Книгата дава потресаващи изображения на патологични психофизически състояния, пресъздава невъобразима галерия от образи на "пациенти" и доктори, ангажирани с лечението на болестта. Алкохолните ... |
Книги 
