"Лекарят и любовта са неразривно свързани, защото Бялата професия е вплетена с най-светлото и силно човешко чувство. На тази тема съм писал и публикувал много страници - разкази, статии, интервюта; както и няколко книги - 222 любовни лекарски истории, За сърцата, що се любят, Убийте Отело!, Джобен гид за любовта и секса, Нощна птица, Небесното избухване и други. Любовта е силна като смъртта!, пише в Книга Песен на песните (смята се, че неин автор е самият Соломон) от Стария завет на Библията. В негово потвърждение си позволявам накратко да поднеса 45 къси разказа, нови или преработени публикувани, по действителни ... |
|
Лицата на неродените пеперуди е книга за един невидим в нашето общество свят - светът на домашното насилие. Книга, в която всяка история е самостоятелна вселена. Нечия вселена. Главната героиня Адриана е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването. Това е един калейдоскоп от съдби на хора, "интимно" притиснати в обятията на насилието. Представени без разсъждения. Просто такива, каквито са. Една разхвърляна книга. Като Живота."Още от първите редове сякаш някой те хваща за гърлото и рязко те разтърсва. Поемаш дълбоко въздух и продължаваш. Образите, картините, световете се ... |
|
"Тази книга става за попиване на кафе. Става и за четене." Парцалът "Не съм съгласен с образа на самотните лелки, представен в тази творба!" Пуделът "Евала, пудел!" Самотните лелки "Тук мирише на нещо интересно!" Дамски обувки, 42 номер "Не знам за книгата, но аз съм голяма работа!" Мравката "Не бяха точно така нещата, но на авторските отчисления държа!" Наполеон "Как така няма мисъл от Любо Дилов на гърба на тази българска книга?!?" Авторът, кравата и форумът ... |
|
Дебютен сборник с девет разказа на авторката Дебора Йорданова, под редакцията на Калин Терзийски."То всъщност това е и името на първия разказ, за който вдъхновението ми дойде от това, че едно време баща ми много пътуваше, работеше в чужбина и нямаше много време за нас... Разказите са реални истории, като в част от тях има малко въображение. Не са само мои истории, нали, и на мои приятели. И разказите са - има и по-романтични и има и такива, които са по-забавни. Сложила съм от няколко жанра, за да има за всеки един читател какво да прочете..." Дебора Йорданова "И ето, появява се това момиче Дебора. То иска ... |
|
Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата започват да се случват странни неща. Поредица от загадки и мистерии отключват скрити спомени и поставят въпроси свързани с миналото. Синьо слънце е психологически роман с интересен тематичен избор, сюжет и композиция. В хода на действието преплитането на реално и ... |
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
"Тази новела представя на читателя контраста между оцелелите в XXI век благородни родове и свирепостта на уличния живот. Историята разкрива душевната чувствителност на героите, мъката, несигурността и последствията от днешния модернизъм в Европа. Едновременно с това ставаме свидетели и на чистата любов, семейната обич и надеждата в утрешния ден. Във втората част читателят ще съпреживее унищожението на всичко познато за фамилия Бертие и ще се впусне в авантюрите на крайнолявата младеж в Европа, с която аз, за съжаление, съм така добре запознат. Пиша тези думи в момент, когато Франция е изправена пред разруха, ... |
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас. Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по ... |