"Бяха изминали няколко дни, откак Джерами напусна лъвския клан. Старият Лари, неговият баща, умря и мястото му на водач трябваше да бъде заето от Джерами. Но той не искаше да заеме това място. Не искаше да бъде водач. Не защото бягаше от отговорност. А защото искаше да научи нещо повече за себе си и нещата, които го заобикалят. Водачеството щеше да го ограничи до познанията за лъвския клан. А Джерами искаше да научи повече за Саваната, за реката, за дъгата, която се раждаше след дъжд и обагряше небето... За лъва, като съзнание извън лъвския клан. И за човека - най-големия враг на лъва." Из книгата ... |
|
|
Животът е като огледало - не винаги виждаме онова, което ни се иска. ... Могъща фармацевтична компания е на път да изобрети ваксина против наркотици. Под невидимата егида на ЦРУ, учени от лабораторията на компанията разработват лекарството, което би променило света. Попаднал случайно във водовъртежа на събитията, преплетени с интересите на наркокартели, агенции и тайни служби, бившият военноморски "тюлен" Ник Гивън, се изправя пред потресаващи разкрития... Но това не е всичко. Никой от нас не предполага, че един ден, може да се окажем живи роботи, от плът и кръв. А този ден може и да е утре... ... |
|
|
Изкуството да се живее. Да не пречим на самите себе си. Остаряването - въпрос на избор. ... От далечната древност до наши дни две са водещите неща, които определят поведението на човека – борбата за оцеляване и борбата за свобода на избора. Изборът ни е свързан както с нещата от ежедневието, така и при решаването на по-кардинални въпроси, от които понякога може да зависи животът ни. Когато правим оценка обаче, обикновено повече се спираме на резултата и недостатъчно обръщаме внимание на избора. В бързо променящата се действителност невинаги сме наясно и какви са възможностите за избор. Невинаги можем достатъчно точно ... |
|
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
|
|
Съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки – жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим – пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
Литературен филмов сценарий."Напразно затваряме прозорците понякога... Напразно се мъчим да се приютим зад дебелите стени на нашите къщи! Когато един народ се разделя надве, пукнатината минава през всеки човек..." Филип Попов ... |
|
|
"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
Книги 
