"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
Романът "Странната география на шкембе чорбата" на Иван Стоилов не е кулинарна книга, въпреки че в него читателите могат да намерят твърде любопитни рецепти за приготвяне на тази регионална супа. Не е и пътепис, независимо че разказва за перипетиите на двамата приятели Спас и Павел в три държави, в опитите им да напишат статия за култа към ястието на Балканския полуостров. Нито историческа книга, макар да е пълна с достоверни факти от миналото. Не е типичната комедия, въпреки че някои от премеждията на героите могат да задавят четящия от смях. Трудно може да се определи и като драма. Нищо, че на места сюжетът ... |
|
"Сърдечни благодарности на приятелите от съответните служби, които ме допуснаха до необходимите документи. Постарал съм се да намеря евфемизми на специфичните термини в шпионажа. Дали съм успял, ще каже читателят. Не съм имал достъп до класифицирана информация и не съм ползвал имена или псевдоними, които биха могли да злепоставят или изложат на опасност конкретни хора. По-голямата част от описаните събития са плод на моята фантазия." Владо Даверов Книгата е част от поредицата "Ягодовите полета" от Владо Даверов. ... |
|
Биляна, Коко, Диди и Лиза - четири обикновени деца, които живеят в един обикновен квартал на обикновен град в съвсем обикновени семейства с родители и баби. Това е основата на романа "Ние". Читателят е потопен в детски приключения, семейно всекидневие, междусъседски отношения и в цялата пъстра палитра на живота. На пръв поглед това би могъл да бъде един съвсем обикновен детски приключенски роман, ако децата в него бяха не толкова необикновени, колкото са в действителност. "Ние" е вторият роман на Валери Колев, посветен на деца, които често наричаме "проблемни" - от тези, които възпитано ... |
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
Тази книга има съвсем ясен творчески замисъл и послание. В нея се разказва за препирните в живота на едно младо момиче, пред очите на което се развиват една след друга илюзиите, в които вярва. Прочитането ѝ гарантира достатъчно смях и също толкова количество сълзи. Романът поставя редица въпроси, свързани с целта и смисъла на човешкия живот, поради което навлиза в областта на метафизичното. ... |
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
Книгата съдържа три монографии."Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята." Яна Язова ... |
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание."Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си ... |