"Влизах във водата, галех вълните, галех пясъка и заоблените камъчета по дъното - ти беше част от всичко това. Имам чувството, че оттогава в мене са се появили нови сетива - сетива за морето и пясъка. Може би защото ти се разтвори в тях, във всяка капчица, във всяка песъчинка, във всяка милувка на вълните..." Елисавета Логинова Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
TILT означава „блокаж“ и е термин от играта флипер. Когато играчът види, че губи топчето и то пада по средата, бута флипера, и се опитва да надхитри машината. Ако играчът не е добър и избута машината по-силно от необходимото, тя се изключва автоматично. Всичко е възможно с концентрация и усет, но ако се блъска прекалено силно, играта блокира и показва TILT. Заглавието е метафора за съдбата на героите, които често получават „тилт”. "TILT e история за филмите, в които ни вкарва любовта и филм за историята на една обсадена любов. Сцените в книгата се случват преди и след края на действието във филма. Най-забавното е, че ... |
|
"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
Дали слепците могат да се влюбват от пръв поглед? Лудостта е като смъртта – ходи по живите хора... Искам да ви подаря светлина. Повече светлина. Аз си знам пътя и в тъмното... Мъртви няма. Живи също... Когато умираш, не боли. Боли, когато се връщаш... Нели Лишковска е авторка на сборниците с разкази „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и на романа „Нероденият” (2009). ... |
|
"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
С ясното съзнание за абсурдността на заниманието си, героят се опитва да разкаже себе си и света край него, но докато пише своя дневник, животът, обстоятелствата го въвличат в ситуации, в които се чувства като чужденец. Опитите му да открие логика, смисъл, да пренареди вътрешното си пространство, водят до по-дълбоки (понякога драматични, понякога комични) конфликти с реалността, дори с най-близките му хора. Ако красотата ще спасява света, може би самотата ще спаси човека от същия този свят... ... |