В началото бе тестото – но не кое да е, а прочутото "Тесто-Стерон"! Оттогава насетне нито светът, нито литературата са същите. Коварните извънземни нашественици (чийто лозунг е "Завладееш ли българите – значи си завладял целия свят!") приземяват летящата си чиния в софийския квартал "Дружба" и започват да кроят пъклени планове. След ожесточени дискусии и поредица от експерименти, най-после стигат до логичния извод: Българките - българите - целия свят. А за да направят българката свое непобедимо оръжие, извънземните измислят как да превърнат всяка нашенка в изкусителна свръхнадарена красавица. ... |
|
|
"Западна Европа - всичко наопаки на Източна Европа - всичко наопаки на Източна - хората приказливи и усмихнати, а кучетата сериозни, мълчаливи и чистички. При нас, в Източна хората - начумерени и умислени, а кучетата - усмихнати, виещи и квичащи по луната, слънцето, облаците и общинската администрация""Задават се птиците и, о, ужас! - размерът им е като на вече откраднатите у нас капаци за уличните шахти"""Летище Кенеди" е очевидно толкова далече от "Голямата ябълка" колкото Долни Богров от Горна Волта""Сбогуваме се със Сан Франциско. Краката ни вървят по улиците на ... |
|
|
Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Към книгата има CD с два видеоклипа и мейкинга към тях ... Необикновени обстоятелства събират пътищата на две жени. Мила и Мерилин. Две жени, които нямат нищо общо помежду си, освен... един Виктор. И една любов. Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак? Рискът е единственият ти изход. Ако търсиш изход. Рискът да превъзмогнеш егото, да излезеш на светло, да пристъпиш границите си, да се ... |
|
|
"Трезор" е роман, посветен на непрестанното търсене на отговори. Всеки срещнат в живота човек е въпрос, чийто отговор можем да открием в самите себе си, стига да се познаваме достатъчно добре. Да намираме, да губим, да търсим отново... Да помним, забравяме и преоткриваме... Да продължаваме. Това ще се случи сред страниците на "Трезор". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех....човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
|
"И най-невероятният литературен сюжет бледнее пред събитията, случващи се в реалния живот." Тази книга е отлична илюстрация на това. Разказ за истински събития, звучащи като приключенски роман. Разказ за вълнуващи преживявания, важни въпроси, съдбовни отговори. Здравко Ненов е роден през 1945 г. Автор е на книгите "Сектите и как да ги разпознаваме" и "Един филм, една игра" и "Непознатият Бог". "Още от малък винаги съм искал да съм от "добрите". През годините съм имал различни представи какво означава това. Сега започна да ми просветва, че да си от "добрите& ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
|
|
Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я искат. Страна криза изисква отговор на въпроса за първопричината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще. ... |
Книги 
