Крадец на самота е авторско художествено произведение, което включва 38 разказа и 17 цветни илюстрации. Философска и поетична, книгата Крадец на самота е разнолика и емоционална, темите в нея - общочовешки. Теми за любовта, за доброто, за алиенацията и егоизма, за самотата на съвременния човек. Историите в книгата докосват съкровени струни и отправят мъдри послания, които са извън категориите време и пространство. Някои от разказите се докосват стилистично до магическия реализъм, други звучат като притчи. Това са разкази с емоционален заряд, които вълнуват не само със своите истории, но и с нежния и филигранен изказ на ... |
|
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова-Балцер описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак ... |
|
|
"Пътуването към себе си е разбулване на тайни. След много лутания всички отговори героинята открива в корена, който я отвежда до Тангра. За мене тази книга е торба, пълна с вълшебни ключета! Обзалагам се, че в нея всеки може да открие своето..." Яким Дянков ... |
|
|
Контрареволюционен роман с френски сладкиш. ... За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Корабът на сирените ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни."Повърхността на морето, в която странстват те, е сияйна, но който се осмели да се ... |
|
|
В основата на романа Морга, Мол и Комсомол или как се пише сценарий за най-добрия български филм? е един сценарий написан от главния герой Ангел Ангелов-Англече, българин съден многократно за банкови измами. Той разказва за своя живот по модела на Mexican Narco Cinema и планира да снима филм в България. Докато още е в доминикански затвор, при лек режим и с много платени привилегии, Ангелче решава да напише автобиографичен роман и да сподели опита си за писане на сценарии. В сценария фокусът е върху един епизод от живота му в България свързан с автоморга, която е в парцела на новостроящ се Мол в София, както и строеж на ... |
|
|
За духовните закономерности във Вселената и предизвикателствата в любовта. Един увлекателен и пълен с изненадващи обрати разказ за верния път и лутанията около него, в който се преживяват заблуди, разочарования, катарзиси - всичко онова, което те прави по-силен и по-мъдър. Провалите не могат да откажат този, който вярва в Любовта, защото тя е по-силна от всичко. Фабулата в Любовни лабиринти е ориентирана към обикновения читател на нашето време. Разказът е жив и импресионистичен, без излишна натруфеност и надменно-интелектуална поза. Петя Йотова се изявява като събеседник, увлечен в непринуден разговор за живота, в ... |
|
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
|
|
Общинска болница е иронично-социален роман, за времето преди Ковид епидемията, когато политици и властимащи здравеопазни дейци се бяха настървили да унищожават общински болници. Първите заради простотията си, вторите, за да приберат ресурса им за себе си. Сюжетът разказва за усилията на подуправителя на Здравната каса да ликвидира най-добрата общинска болница. А след нея и всички останали. Две медицински сестри в малко отделение воюват коя да е старша... А на директора на болницата се е явил деликатен здравен проблем... ... |
|
|
Аксиния израства като обичано дете в романтичен горски дом. След като майка ѝ умира от рак, тя поема тежки отговорности. Опитва ту един, ту друг бизнес, докато отглежда сама детето си. Нейната съкровена мечта е да има истинско семейство, но дали е способна да направи правилния избор, без да изгуби душата си? От мъката и самотата я спасява плетенето. Постепенно разбира, че това е единствената работа, в която намира смисъл. Талантът ѝ е забелязан от чуждестранна фирма. Притисната от нуждата, Аксиния приема предложените ѝ условия. Изграден върху истинската история на модна къща Аксел Харди, сюжетът в ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата ... |
|
|
Защо няма нито стих, нито песен за малката любов - всичкото за голямата? Щом има голяма, сигурно има и малка - никой не казва дума за нея. Може би именно тя крепи света, след като голямата трае от ден до пладне? Петимен съм за една малка, мъничка любов, невъзпята в стихове, но жива до края. Къде ли отиват отминалите дни? Дали се съхраняват някъде в твърдия диск на времето, или са като капещите листа на старата дюля: последното, в което се превръщат, е мек есенен килим. По който ще заглъхнат последните стъпки на битието ни - дните, седмиците, месеците и годините на нашия живот... ... |
|
|
Кой от нас в различна възраст не си е мечтал за чудеса? Кой от нас не е имал най-различни желания и не си е представял как чудодейно се сбъдват? А колко много от нас са си представяли, че поне за ден, поне за час са вълшебник или могъщ магьосник? А нима не ни се е случвало дълго време да желаем нещо и когато то след време се случи, да открием, че или вече не го желаем, или че е било груба грешка да си го пожелаем? Стара тибетска мъдрост гласи: Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. С всеки изминат ден, с главозамайващото напредване на технологиите, нещата неизменно изглеждат все по-лесни и все по- ... |
Книги 
