Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. След неговия успешен дебют в художествената литература със "За пясъка и хората" през 2017 г., настоящата книга е второто му произведение в жанра. Тя представлява своеобразна житейска автобиография, изразяваща размисли, почит и преклонение пред бележити фигури и събития от древната история до днес. "Ще бъда продължител на традиции. Ще бъда. Без мене няма как. В кръвта ми капките са хиляди и всяка носи дух. Ще бъда продължител на традиции, такъв е моят род!" Йордан Динев ... |
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев. "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
Старинни легенди, преразказани за млади читатели. ... Разгърнете тази книга, чуйте - легендите говорят. Разказват за безпаметна любов и за грозни предателства, за геройски битки, за изкусни стрелци, алхимици и храбри рицари, за приказни дворци и замъци, за страшни дракони и за вечната борба между доброто и злото. Не всички описани личности са действителни, някои са плод на фантазията на безименните автори, ала нали приказният елемент е характерен за старинните предания, послужили за основа на всички легенди? Обединява ги едно: те са неумиращи и се предават от поколение на поколение. Някои са прославили градовете и местата, ... |
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
"Орисани да избираме" е четвърти, последен том от тетралогията "Боже, защо Господ лъже?". През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се ... |
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |