Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |
|
|
Едно е да четеш историята на Западните покрайнини, да минеш по наложената граница, разсичаща села и фамилии, друго е да съпреживееш личната криза в общата история, сблъсъка между родовото минало, категоричното настояще и избора в неясното бъдеще. От кооперирането - насила сдружение, остана само споменът за насилието. Изживян всекидневен катаклизъм в търсене на спасителния риск, превръщащ държавната граница в избавление - едни я пресичат, за да останат българи, други - бягат от българи, винаги на крачка пред себе си, те са отвъд преди да са тръгнали. ... |
|
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
"Катара... такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете.... и после други има, с друга орисия, дет' любовта ги припознава още в люлка, па ги катурва и тук, и там, дорде не вземе всичко, всека сила, и не остави ги без дъх, обаче тия отиват си от света без болка, а другите отиват си горчиви." Из книгата И ето я и вечната тема за избора между редно и нередно, правилно или грешно, но не според нас, а според едно общество, което решава вместо нас. Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено "Катара". ... |
|
|
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени. Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел "Тримонциум", в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им. Носталгията към миналото до един ... |
|
|
"Мнозинството от нас водим, или сме по-скоро убедени, че водим скучен, монотонен живот, лишен от героични и драматични събития, но всеки се опитва да намери своя път и своето място по свой начин, така че животът му описва неповторима траектория. В този ред на мисли се надявам моят роман, или какъвто жанр се получи от размислите ми, да стане отражение на именно няколко такива човешки живота. Защото всеки живот е уникален и всяка съдба заслужава да бъде описана." Ваня Кралева ... |
|
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
|
"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
|
|
"Историите на Чавдар Ценов не бързат заникъде - животът расте бавно, непретенциозно и величествено във всяка една от тях. Разточителни или кратки, отчетливият им ход създава усещането за мащабна епическа фреска, в центъра на която е човекът и неговото семейство. Всеки човек става мярка. Защото забележително качество на Ценов е способността му да пресъздаде най-интимните пукнатини в съзнанието, предизвикани от тежки тектонични промени, случващи се дълбоко под повърхността на обществото." Марин Бодаков Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр" на издателство "Сонм". ... |
|
|
Как студентите в Макао интерпретират мултфилма "Ёжик в тумане", как си общуват учащи се и преподаватели в американските университети, как се живее в китайско общежитие, как се пътува в индийските междуградски автобуси, кога, ако си гражданин на бивша Югославия, се налага да запишеш като своя националност "Опел Кадет", за да добиеш легален статут... - на тези и още много други въпроси отговор дават пътеписите от Америка, Китай и Индия на българската синоложка Румяна Чолакова. Културно-географските топоси не са назовани със собствените им имена, но са лесно разпознаваеми. ... |
|
|
Първите читатели на тази книга признаха, че им е отнела съня, оставяйки ги будни до късно за няколко нощи. Романът "Резиденцията" е метафора на нашето минало и предлага смело видение за нашето бъдеще. Няма как да ни остави безразлични."Тази история Георги Тенев разказва стремително, разказва я дълбоко, гъсто и вдъхновено - с майсторството на писател, който знае как. И с вярата на човек, който има какво да каже и не се бои да го изрече така, че не просто да бъде чуто, а да отекне." Елена Алексиева "Роман за вечното и актуалното - за вездесъщите социални патологии. Четиво, което ще възнагради ... |
|
|
Моите няколко хиляди думи. Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието - възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него. А аз чакам на летището да ме извикат за полета и крилатият кон, който ще ме отнесе далеч от родината, закъснява. И не че някой от охраната или от персонала, или от пътуващите се интересува какво мисля по важните житейски въпроси, но все пак бързам, бързам да ги запиша... За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, ... |
Книги 
