"Няма да шикалкавя. Книгата "Жмичка" е събитие в културния ни живот, тя не просто ми хареса, разтърси ме, накара ме да я прочета два пъти за три дена. Отдавна не се бях сблъсквал с толкова изповедно, човешко, емоционално и проникновено повествование..." Георги Цанков Георги ник'Колов е роден в Масларево, Великотърновско област. Следва в Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов. Изключен е по време на Унгарските събития. Завършва "ВИТИЗ" и играе в театрите в Пловдив, Русе и в Народния театър "Иван Вазов". Има роли в киното и телевизионния театър. Автор е на няколко ... |
|
|
"Ангел Игов насочва перото си към един от най-травматичните периоди в най-новата ни история: преврата на 9 септември 1944 и последвалите политически репресии. Той изследва патологичната трансформация на личността, озовала се случайно в епицентъра на терора и приела да стане негов инструмент. Под маската на идеологията избуяват комплекси, фобии и нездрави амбиции, които се превръщат във фактор, решаващ човешки съдби. В оригиналната наративна техника се преплитат класическият разказ и гласът на своеобразен хор от наблюдатели- обикновени хора от краен софийски квартал. Чужди на политическата демагогия, цинични към ... |
|
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
|
|
Всяка шеста двойка има репродуктивни проблеми. ... Авторът на "Самоубийци", "Сънища", "Ноември" и "Несподелено" и сценарист на филма "Никой" - провокира с новата си книга, която е преведена и на английски език. "Кой може да ти забрани да продължиш себе си? Поне кой друг човек." "Сурогат" е социален роман. Драматична и разтърсваща история за съдбата на една млада жена, изправена пред невъзможността да има свое дете, която се разкъсва между България и ЮАР. Днес това е световен проблем, променил живота и съдбите на много хора. Критикуван, оспорван и ... |
|
|
Този роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията? Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин! Случайните познанства, се превръщат в участие на живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки две дънки завършва право, и започва да практикува сред "хиените", като адвокатка в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които ... |
|
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Някъде другаде" е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след "Ничия". Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. "Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. "Змия", констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха." Из книгата "Някъде другаде"... ... |
|
|
Сага за съдбата на едно семейство в началото на ХХ век, когато все още имат смисъл думите "доблест" и "чест". Храбри офицери, обикновени хора, пламенни любовници, изискани аристократи - всички тях среща Зана, красива млада жена, по житейския си път. Път, който минава през елегантните салони на довоенен Букурещ и завършва в палещата пустиня на Близкия изток. Това е история за алчност и преданост, за висши човешки добродетели и низки страсти, за верски различия и етническа търпимост. История за многообразието на живота. Кармен Мишу е родена във Видин. Там завършва езикова гимназия, а впоследствие ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
Книги 
